Обратно в Сакраменто, Рейгън провежда умерена политика в разрез с консервативната си реторика. В предизборната си кампания за губернатор той призовава за отмяната на щатския закон за забрана на дискриминацията при продажбата на недвижимо имущество. Рейгън изтъква аргумента, че хората трябва да са свободни да продават или да не продават имотите си на когото пожелаят. Като губернатор обаче той тихомълком изоставя този въпрос. Законопроектът за „терапевтичните“ аборти, под който той слага подписа си през 1967 г., на практика легализира абортите в Калифорния и изиграва роля това да стане и на национално равнище. Прави компромис с ръководствата на университетите по въпросите с орязването на бюджетите и с таксите за обучение, заради което щатът увеличава над два пъти разходите си за висше образование по време на неговия мандат. И въпреки реториката му срещу опазването на околната среда той добавя 145 000 акра към системата от щатски паркове, защитени реки и подписва най-стриктните регулации в страната върху емисиите на парникови газове. „Винаги когато мога да взема 70 процента от това, което искам от неприятелски настроено законодателно събрание, ще го сторя“, казва веднъж той на свой помощник. „Смятам, че ще ми се получат нещата, когато по-късно се върна да взема още малко оттук и още малко оттам.“
Този прагматизъм създава условия за неговото преизбиране през 1970 г. Рейгън отказва да води дебат с опонента си Джес Ънръу, като същевременно наводнява телевизиите с реклами за величието на Калифорния. Неговият приоритет е реформирането на социалната система, която смята за лоша за данъкоплатците и за получателите на социални помощи. Броят на регистрираните безработни в Калифорния се увеличава от 375 000 през 1963 г. над четири пъти до 1970 г. и нараства с по 40 000 на месец. Изправени пред рязко увеличаване на програма, чиито разходи се поделят с федералното правителство, други републикански губернатори подкрепят плана на Никсън за гарантиран доход, по силата на който Вашингтон ще поеме пълната отговорност за разходите за социални помощи. Рейгън смята идеята за гарантиран доход за абсурдна и отива във Вашингтон да заяви, че е против нея. Неговата опозиция помага планът на Никсън да бъде блокиран от Сената и буди у президента безпокойство, че ще бъде оспорена позицията му на кандидат на републиканците на президентските избори през 1972 г.
В Калифорния Рейгън работи с демократите за прокарването на законодателство в областта на социалните грижи, което намалява броя на хората, които покриват критериите за получаване на социални помощи, но увеличава средствата на тези, които отговарят на изискванията. То осигурява и финансиране на идеята да се изисква работа в замяна на помощи. Въпреки че приемникът на Рейгън, Джери Браун, отменя пилотната програма, щом заема поста, стоящата зад нея идея отново идва след време на дневен ред. Тезата на Рейгън, че правителството не трябва да субсидира хрантутници, става инициатива за реформа на щатско ниво през следващите две десетилетия и в крайна сметка води до приемането на федерален закон през 1996 г., отменящ статута на социалните помощи като нещо, което се полага по право.
Друг приоритет на Рейгън е намаляването на данъците. Той свиква специални избори през 1793 г., за да прокара „Предложение 1“, сложнa антиданъчна поправка на щатската конституция, но ги губи. Но поражението полага основите на „Предложение 13“ – инициативата от 1978 г., която поставя драстични ограничения на имуществените данъци и която изисква супермнозинство за други данъчни увеличения. А на национално равнище полага основите за намаляването на федералния данък върху доходите, което става през 1981 г., по времето на първия президентски мандат на Рейгън.