Рейгън се оттегля от губернаторския пост през 1975 г., без да може да се похвали с някакво значително намаляване на данъците или орязване на бюджета. Докато е губернатор, най-високата ставка за личните доходи се увеличава от 7 на 11 процента, корпоративните данъци нарастват от 5,5 на 9 процента, а най-високата ставка на данъка върху наследството се покачва от 10 на 15 процента. Постъпленията в щатската хазна се увеличават от 2,9 милиарда долара през 1966 г. (последната година преди идването на власт на Рейгън) до 8,6 милиарда долара през 1974 г. (последната година, в която той е на поста). Ако се сметне и размерът на инфлацията, щатското правителство нараства двойно под неговия надзор, по-бърз темп на растеж, отколкото при предшественика му Пат Браун и при приемника му Джери Браун.
Рейгън не позволява реалността на разрастващото се правителство да попречи на вярването му, че той го е свил. Той посочва еднократното данъчно облекчение в размер на 5 милиарда долара, което дава на калифорнийските данъкоплатци, игнорирайки факта, че тези пари идват от увеличения на данъците. Но в по-широк смисъл губернатор Рейгън действително блокира похода на либерализма. През пиковите години на „Великото общество“ той отправя логична поредица от възражения: социалните програми са разточителни и струват твърде много; насърчават зависимост; намаляват свободата. Тези аргументи постепенно подкопават консенсуса около необходимостта правителството да е деен участник в обществения живот. През 1964 г., когато Рейгън изнася първата си значима реч, 22 процента от американците казват, че не вярват, че федералното правителство върши добра работа през повечето време. Към 1980 г., когато е избран за президент, този дял е 73 процента. През следващите години Рейгън става най-видното лице на това недоверие.
6.НАРЕЧЕТЕ ГО МИСТИЦИЗЪМ
Докато вторият мандат на Рейгън отива към своя край, той разширява обхвата на посланието си и се връща към любимата си тема: мястото на Америка на богоизбрана нация. В реч пред първата Конференция за консервативно политическо действие през януари 1974 г. той цитира Джон Уинтроп, който описва общността на пуританите като „град, поставен на хълм“. Същия образ използва в свое обръщение и Джон Ф. Кенеди.
„Може да го наречете мистицизъм, но аз винаги съм вярвал, че съществува някакъв божествен план, който е поставил този велик континент между два океана и е направил така, че към него да се стремят хора, обзети от трайна привързаност към свободата и притежаващи определен вид смелост.“
Правителствата може да се провалят, но американците – не, твърди той. Апетитът на Рейгън към лидерството е очевиден. Но тъй като наближава 65, изглежда, че с политическата му кариера може да е свършено. Той обещава да не се кандидатира за трети мандат като губернатор и не се интересува от влизане в Сената. Остава лоялен към Никсън по времето на скандала „Уотъргейт“, казва, че президентът трябва да се ползва с презумпцията за невинност и нарича върлите му критици „линчуваща тълпа“. Но идването на Джералд Форд на президентския пост след оставката на Никсън препречва пътя на Рейгън. Готвейки се да напусне Сакраменто, той не е сигурен дали да се оттегли в голямото ранчо, което с Нанси купуват в планината Санта Инес, северно от Санта Барбара, или да се изправи срещу Форд и да се бори за номинацията на Републиканската партия за президентските избори през 1976 г.
Когато Форд помилва Никсън през септември 1974 г., се открива неочаквана възможност. Новината заличава първоначалния скок в благоразположението към него и му коства 20 процентни пункта в рейтинга на одобрение. Безславното изтегляне на американците от Сайгон през 1975 г., разкритията за злодеянията на ЦРУ и две странни покушения срещу президента в рамките на 17 дни допринасят за повсеместното усещане за национален позор и безпорядък. „Трябва да ви кажа, че състоянието на съюза не е добро“, заявява неизлъченият чрез избори президент в първото си обръщение „За състоянието на съюза“. Еманация на неадекватността на Форд в този момент е немощният му зов срещу инфлацията под формата на значките с надпис „Бий инфлацията сега“.
Неблагополучието на Форд предизвиква недоволство сред десницата. Разтърсена от „Уотъргейт“ и оставките на вицепрезидента Спиро Агню и президента Никсън, Голямата стара партия губи 43 места в Камарата на представителите и 4 в Сената на междинните избори през 1974 г. Един от четирите губернаторски поста, които губи, е в Калифорния, където Рейгън не оставя наследник. След разгрома Националният комитет на Републиканската партия прави значки с надпис „Републиканците също са хора!“. Някои си мислят, че партията е толкова дискредитирана, че ще си промени името. Рейгън отхвърля това кършене на ръце. Тъй като вече няма нужда да прави компромиси с демократите, той прави десен завой и застава под наличните светлини на прожекторите. В друга реч пред Конференцията за консервативно политическо действие във Вашингтон той заявява, че Голямата стара партия трябва да издигне „плакат, изписан не с бели пастели, а с ярки цветове, за да заявим недвусмислено позициите си“.