След провала в Ню Хампшър Рейгън сменя стратегията и насочва вниманието си към външната политика. Той подхваща темата с въображаемото „ракетно изоставане“, за което Джон Ф. Кенеди разтръбява през 1960 г. Обвинява Съединените щати, че изостават във военно отношение от Съветския съюз и че Форд се отнася благосклонно с врага, вместо да му се опълчи. „Разведряването не е ли нещо, което характеризира отношенията между фермера и пуйката до Деня на благодарността?“, шегува се той. Рейгън обвинява държавния секретар Хенри Кисинджър за отказа на Форд да се срещне с живеещия в изгнание руски Нобелов лауреат Александър Солженицин и за подписването на споразуменията от Хелзинки. Подобно на много други представители на десницата той смята, че тези съглашения ратифицират съветското господство върху „държавите пленници“ от Източна Европа.
Реакцията на Форд, който изважда от речника си думата „разведряване“, е характерен признак на безсъдържателна кампания. В една празнословна реч президентът смело защитава къщната работа от предполагаемите ѝ противници. В същото време Рейгън е привлекателен аутсайдер, който изказва идеи, каквито обикновено намират място на страниците на списанията „Нешънъл Ривю“ и „Камънтери“. Останал без пари след загубите във Флорида, Масачузетс и Илинойс, той възкресява кампанията си с нова половинчасова реч, чийто запис е излъчен по 15 телевизии в Северна Каролина. Победата му в този щат го връща в надпреварата. Рейгън започва да печели – Тексас, Алабама, Джорджия, Индиана и Калифорния. Но съотношението между спечелените от двамата делегати е обезкуражаващо и на всяка спирка репортерите го питат кога ще отпадне.
Надпреварата достига фазата на битка за делегати през последните шест седмици преди конгреса на Републиканската партия в град Канзас в едноименния щат. Макар че на първичните избори малко не достига на Форд да събере вълшебния брой от 1130 делегати, за да си гарантира номинацията, той се нуждае от подкрепата само на 37 от общо 136 делегати, които не са поели ангажимент за кого ще гласуват. В момент, когато пресата е напът да обяви, че Форд печели надпреварата, Рейгън грабва вниманието, като обявява, че ще избере сенатор Ричард Швайкер от Пенсилвания за свой кандидат за вицепрезидент. Това е едновременно жест към неангажираните делегати в Пенсилвания и тактика за протакане. Междувременно съюзниците на Рейгън тормозят поддръжниците на Форд в структурите на Републиканската партия, предлагайки да бъде приет програмен документ за „морал във външната политика“, който възхвалява Солженицин и критикува Хелзинкските спогодби. Лагерът на Рейгън обаче се натъква на хитър съперник в лицето на младия началник на щаба на Форд, Дик Чейни, който неотдавна встъпва в длъжност, за да коригира грешките в изпадналата в затруднения предизборна кампания. Трикът, с който Чейни парира идеологическата атака на Рейгън, е тихо да капитулира.
Щом става ясно, че няма начин да бъде отнета номинацията от Форд, в основна тема на конгреса се превръща въпросът кой ще бъде негов кандидат за вицепрезидент. Рейгън е очевидният консенсусен избор, но го играе недостъпен и казва на Сиърс, че не желае да бъде канен. Сиърс, който не разчита добре сигналите на шефа си, предава молбата на Форд да не повдига въпроса пред Рейгън. Форд избира вместо това сенатор Робърт Доул от Канзас.
Пренебрегването на Рейгън само утвърждава статута му на фаворит в сърцата на участниците в конгреса. Във финалната нощ от проявата в Канзас Сити Форд го вика на подиума; Рейгън показва с жест, че не иска, но след това склонява да изнесе уж спонтанна реч, която обаче е подготвил предварително. Извиквайки в съзнанието си послание, което бил оставил в капсула на времето, той заявява, че се пита какво ще мислят бъдещите поколения за хората в залата. „Дали един ден ще се обърнат с признателност и ще кажат: „Благодаря ти, Боже, за тези хора през 1976 г., които попречиха да бъде загубена свободата, които направиха така, че и 100 години по-късно да сме свободни, които опазиха света ни от ядрено унищожение?“.“ За болшинството от аудиторията той все още звучи като Рейгън от „Време за избор“. Но призивът за възпрепятстване на ядрена катастрофа дава възможност да се види един Рейгън, какъвто светът все още не познава: не воинът от Студената война от 1964 г., а миротворецът от 1986 г.