Най-ранното свидетелство за това виждане на Рейгън за съветското поражение е изявление, озаглавено „Дали либералите наистина са либерални?“, напечатано на личната му канцеларска хартия и носещо написана на ръка бележка с неговия почерк „Написано около 1962 година“. След като изразява недоверие, че СССР ще започне да се държи по-въздържано, ако Америка опита да изглади разногласията си с него, той обяснява алтернативния си подход. „Другият начин се опира на разбирането (подкрепено до момента от всички доказателства), че в пълномащабна надпревара нашата система ще е по-устойчива и в крайна сметка врагът ще се откаже от надпреварата, защото ще разбере, че е изгубена кауза. След това благородна нация, вярваща в мира, ще протегне приятелска ръка и ще каже, че на света има място и за двама ни.“ Рейгън използва същите думи в един от коментарите си. Какво може да накара Съветския съюз да се предаде? През 1977 г. той избира да разкаже историята на недоволен руски работник в корабостроителница, който искал да отведе семейството си на Запад за по-добър живот. „Може би трябва да разхвърляме няколко милиона обикновени каталози за пазаруване в Минск, Пинск и Москва, за да им събудим апетита“, предлага бившият говорител на фирма за електроуреди.
Оптимизмът на Рейгън за Съветския съюз може да звучи наивно и заради това той запазва за себе си някои от възгледите си, след като обявява отново кандидатурата си през ноември 1979 г. Неоконсерваторите, с които започва да се среща покрай съветника си по външната политика Ричард В. Алън, също засенчват личните му мнения. Рейгън цитира влиятелната статия на Джейн Къркпатрик „Диктатури и двойни стандарти“, която разграничава авторитарните режими от тоталитарните въз основа на концепцията, че първите, които зачитат правото на собственост, могат да еволюират в демокрации, докато вторите не могат. Но самият Рейгън вярва в нещо различно: че докато комунистическите режими действително са най-лошите, те са обречени, тъй като нарушават човешката природа.
Макар и да е съгласен, че Съединените щати не водят Студената война достатъчно енергично, той таи съмнения относно фундаменталните доктрини на страната си. Рейгън не приема сдържането, защото иска да премахне съветската доминация. Изпитва съмнения към възпирането, защото не вярва, че то ще гарантира безопасността на Америка, и защото смята, че Съветският съюз не вярва в него. Той намира и концепцията за взаимно гарантирано унищожение за морално отблъскваща и абсурдна. Сравнява я с „двама западняци в кръчма, всеки от които е опрял дулото на пистолета си в главата на другия – постоянно“. През юли 1979 г. той посещава Северноамериканското военновъздушно космическо командване (НОРАД), подземния ядрен команден център в Колорадо. Там научава с ужас, че няма начин за защита от съветските ракети освен чрез нанасяне на масиран ответен удар. Тръгва си разтревожен, че като президент има само два варианта да реагира при атака: „да натисна бутона или да не направя нищо“.
Каква би могла да бъде алтернативата? В паметна бележка след посещението помощникът му Мартин Андерсън предлага разработване на „защитна ракетна система“. Идеята допада на Рейгън, но военните му съветници искат той да запази твърда позиция срещу Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, който Никсън подписва с Брежнев през 1972 г. Логиката на договора е, че възможността за защита на ракетните силози срещу междуконтинентални балистични ракети, която до голяма степен е била концептуална в този момент, може да доведе до нова надпревара за изграждане на ракети с множество бойни глави, способни да победят системите за противоракетна отбрана. Рейгън е против Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, както и против нератифицирания договор САЛТ 2 (за ограничаване на стратегическото въоръжение). Според него те са отражения на логика за стабилност, в която той се съмнява, а освен това като цяло е скептичен към контрола върху въоръжаването. Често препоръчва книга, написана от приятеля му Лорънс Бейлинсън, озаглавена „Договорът капан“, в която се твърди, че държавите спазват споразуменията с други държави само докато са в тяхна изгода и че мирните договори никога не водят до мир.