Друг компонент на коалицията на Рейгън са новополитизираните евангелисти от Юга, които са гласували предимно за демократите на предишни избори. Номиналният им лидер е Джери Фолуел, който основава „Моралното мнозинство“ през 1979 г. Набира сила едно религиозно възраждане в отговор на културните трансформации от 60-те години. Наркотиците и сексуалната свобода, стремежът към самореализация и себеизразяване все още са до голяма степен явления сред елитите през 60-те години. През 70-те години на ХХ век тази вълна достига американците на средна възраст и тези от средната класа с бум на разводите, конфликти между родители и деца и огромно чувство за обществена суматоха. Рейгън говори с идеализирана представа за времето преди тази социална революция.
Първата голяма реч на Рейгън след конгреса, изглежда, изважда наяве най-лошия аспект на тази носталгия. Във Филаделфия, Мисисипи, където трима правозащитници са убити през 1964 г., той говори в подкрепа на „щатските права“ – термин, свързван със сегрегацията. Рейгън се гордее с липсата си на предразсъдъци и не е човекът, който избира мястото. Така че когато Картър го обвинява във фанатизъм, обвинението поражда обратен ефект и прави така, че президентът да изглежда злобен. Постоянните му опити да представи Рейгън като подстрекател към война се връщат по същия начин като бумеранг. Щетите, които нанасят на Рейгън, са по-малко от щетите, които понася имиджът на Картър на благоприличен и сдържан политик. Личните нападки освен това насърчават Рейгън да води по-добре кампанията си. В отговор той представя настоящия стопанин на Белия дом като слаб и некомпетентен.
Тази тактика проработва. Картър е хванат в капан от иранската заложническа криза, енергийната криза и задълбочаващата се рецесия. През лятото инфлацията е 14 процента, което в комбинация с 8-процентна безработица допълва „индекса на нищетата“, чиято стойност е 22. Лихвата върху 30-годишните ипотечни кредити се изкачва до над 16 процента. В момент, когато страната се нуждае от силен лидер, Картър демонстрира основно колебание. Чувства се некомфортно с церемониалните аспекти на властта, носи сам багажа си и забранява изпълнението на президентския химн Hail to the Chief. Той е микромениджър, изправя се срещу неудобните истини и неприятната действителност. В предаването „60 минути“ дава на собственото си президентство оценки B и C за външната, вътрешната и икономическата политика. В излъчено по националната телевизия обръщение през юли 1979 г., което става известно като „Речта на безпокойството“, Картър говори за страна, обхваната от криза на доверие, която „удря право в сърцето, душата и духа на нашата национална воля“, и за „нарастващото съмнение за смисъла на нашите собствени животи“.
Рейгън за разлика от него смята, че най-добрите дни на Америка предстоят. „Аз не виждам национално безпокойство. Не намирам никакъв проблем с американския народ“, казва той в навечерието на изборите. По думите му Картър трябва да бъде преизбран, „ако ви кара да се гордеете със страната си и ако буди у вас оптимизъм за бъдещето“. Увереният патриотизъм на Рейгън пренебрегва националните неуспехи за сметка на минали триумфи, бъдещи възможности и трайни добродетели. Тази комбинация от носталгия и патриотизъм е изражение на култивираното от него късогледство. За него често отдалечени по време събития изглеждат по-реални от тези, които са в непосредствена близост. Носталгичният патриотизъм на Рейгън насочва вниманието към предстоящото „подаряване“ на Панамския канал. „Ние го купихме, ние платихме за него, наш си е и ще го запазим“, обича да казва той. Панама е управлявана от дясна военна диктатура, не от лява, но въпросът изразява идеята, че Америка е изиграна като пълен наивник.