Рейгън понякога е критикуван заради неверните факти, които взима от консервативния печат или от писма от феновете си и които използва в антиправителствената си риторика. Осмиван е за твърдението си, че изригването на вулкана Сейнт Хелънс е произвело повече серен диоксид от автомобилното движение за 10 години, че агенцията за безопасност на труда е издала 144 регулации за стълбите и че министерството на здравеопазването, образованието и социалните въпроси харчи по три долара за администрацията си за всеки долар, който отпуска по ресорите си. Но поне един от гафовете му е преднамерена провокация. На една изява пред профсъюз в Охайо той говори за „Картъровата депресия“. Когато към него е отправена реплика, че страната не е в депресия, той отвръща, че ще даде определение на думата. „Рецесия е, когато съседът ти загуби работата си. Депресия е, когато ти загубиш твоята. А възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята.“
Лигата на жените гласоподаватели кани тримата основни кандидати да участват в дебати лице в лице. Картър се съгласява да участва само ако Андерсън бъде изключен, а няколко от помощниците на Рейгън мислят, че дебат без Андерсън е твърде рискован. Но след като участва сам в дебат срещу Андерсън и се представя компетентно, Рейгън се съгласява да се изправи срещу Картър. Проявата е организирана в Кливланд седмица преди изборния ден. Очакванията от Рейгън не са високи, което значи, че той единствено трябва да създаде впечатление, че контролира дебата, за да бъде възприет за победител. Всъщност уменията на Рейгън да дебатира са значителни. Фокусира се върху това да отблъсне обвиненията на демократите, че е опасен. „Тук съм само за да ви кажа, че с цялото си сърце вярвам, че основен наш приоритет трябва да бъде световният мир“, казва той в първия си отговор, след което не спира да повтаря думата „мир“.
Докато Голдуотър критикува Новия курс, дал надежда на страната, Рейгън отправя възраженията си към по-късните програми за борба с бедността, които не помагат на бялата средна класа. Той се представя за кандидат на промяната, готов да се откаже от инициативите, които не работят. Кара Картър да заприлича на бюрократичен консерватор, опитващ се да запази федералния Левиатан дори на места като занемарения Южен Бронкс, където провалите на властите са най-очевидни. В един момент Картър изтъква с право, че в началото на политическата си кариера Рейгън е бил против „Медикеър“. В отговор Рейгън казва една от най-запомнящите се негови реплики. „Хайде, пак започна“, клати той глава. В заключителните си думи Рейгън задава въпроси:
„По-добре ли сте, отколкото бяхте преди четири години? По-лесно ли ви е да си пазарувате в магазините, отколкото преди четири години. Повече или по-малко безработица има в страната отпреди четири години? Америка също толкова уважавана в света ли е, колкото бе преди четири години? Мислите ли, че сигурността ни е на ниво, че сме толкова силни, колкото бяхме преди четири години?“.
Това е търговският нюх на баща му и дарбата му да опростява нещата. Картър прави грешка на езика, като благодари на хората в Кливланд, „че бяха толкова гостоприемни домакини през тези последни няколко часа от моя живот“.
8.СЕГАШНАТА КРИЗА
В лимузината с Картър на път за церемонията по встъпването си в длъжност Рейгън се държи така, както често прави в неловки ситуации: разказва стари истории от Холивуд. Когато пристигат в Капитолия, досегашният президент пита дискретно един от помощниците си: „Кой е Джак Уорнър?“.
Рейгън, изглежда, си мисли за ерата „Уорнър Брадърс“ (и по-конкретно 1933 г.). Подобно на стария си идол Франклин Рузвелт, той поема поста в разгара на кризи: нов вид рецесия, съветска заплаха, която според него е аналогична с фашистката, и драма със заложници, разиграваща се в Техеран, кадри от която се излъчват по телевизията на миниекран по същото време, в което той полага клетва. Отхвърляйки песимизма от годините на Картър, той казва на обикновените хора, че са „герои“ и имат „пълното право да сънуват героични сънища“. Факторът, който пречи на тези сънища, е Вашингтон.
„Ние сме нация, която има правителство, а не обратното. И това ни прави специални сред другите нации на земята. Нашето правителство няма друга власт освен тази, дадена му от народа. Време е да обърнем тенденцията с разрастването на правителството, което дава признаци, че се е разпростряло извън пределите, на които са се съгласили управляваните. Възнамерявам да намаля размерите и влиянието на федералните власти и да поискам да бъде признато разграничението между правомощията, дадени на федералното правителство, и тези, запазени за щатите и за хората.“