Още щом се връща в съзнание, президентът започва да се шегува. „Кой ми държи ръката? Нанси знае ли за това?“, пита той медицинската сестра. „Скъпа, забравих да се наведа“, казва Рейгън на Нанси няколко минути по-късно. „Надявам се, че сте републиканец“, се обръща президентът към хирурга, който предстои да го оперира. Лекарите на Рейгън изиграват своята роля, както се очаква от тях, в заблудата, че животът на президента въобще не е бил в опасност и че той бързо е дошъл на себе си след операцията. След като се среща с представителя на Белия дом Лин Нофзигър, лекуващият лекар Денис О’Лиъри дава брифинг, в който излъгва журналистите, че „жизнените показатели на президента бяха стабилни като скала през цялата процедура“. „В нито един момент не бе в сериозна опасност за живота“, добавя той. По думите му той ще може да прекара цял ден на работа, стига да прави по една кратка дрямка. Всъщност Рейгън се разминава на косъм със смъртта, губи половината кръв от организма си. Дезориентиран и с тръба за обдишване в гърлото, той пише същата нощ: „Къде съм?“. След това вдига висока температура и развива пневмония, което също се пази в тайна от пресата. Губи 12 килограма за 12 дни в болницата.
„Защо го направи? От какво е недоволен?“, написва Рейгън в бележник същата тази първа нощ, когато все още диша с помощта на апарат и е неспособен да говори. Покушението е извършено от Джон Хинкли, колежанин от Тексас, пристигнал ден по-рано с автобус на компанията „Грейхаунд“, с пистолет 22-ри калибър, закупен за 47 долара от заложна къща в Далас. Хинкли преследва актрисата Джоди Фостър и в пристъп на умопомрачение прави опит да я впечатли, като стреля по Рейгън.
Рейгън написва и други бележки през тази първа нощ. „Ще бъда ли способен да яздя конете си отново? Ще мога ли да подкастрям храсти?“ Той ще може да язди отново, но нападението му оставя някои трайни травми. Рейгън отдавна чува зле с дясното си ухо в резултат на изстрел на халосен патрон твърде близо до ухото му по време на снимките на „Таен агент във въздуха“. Сега, както казва Нанси на дъщеря им Пати, нещата се влошават. Рон-младши забелязва, че баща му става по-бавен, говори по-малко и полага по-малко усилия да запомня кой човек кой е. На прием, устроен в чест на кметовете на големите градове малко след опита за убийство, Рейгън се ръкува с министъра си на благоустройството и градското развитие Самюъл Пиърс, който е единственият чернокож член на кабинета му, и го пита: „Как сте, г-н кмете? Как са нещата във вашия град?“.
Събитията от този ден ще оставят завинаги отпечатък върху президентството на Рейгън. Неговият прессекретар Джеймс Брейди е прострелян в главата и никога не се възстановява напълно. Началникът на канцеларията Джеймс Бейкър не желае да се позове на 25-ата поправка и да направи близкия си приятел, вицепрезидента Джордж Буш, и.д. президент, докато Рейгън е неспособен да упражнява функциите си, както би трябвало да направи. Бейкър се опасява, че десницата, която изпитва недоверие към двамата, може да възприеме предаването на властта като нещо, почти равносилно на „държавен преврат“, извършен от Буш и Бейкър. Тази грешка създава опасен властови вакуум. Тъй като заместникът на Брейди, Лари Спикс, загубва ума и дума в залата за брифинги в Белия дом, държавният секретар Александър Хейг застава зад катедрата. „От този момент аз поемам контрола тук в Белия дом до връщането на вицепрезидента“, казва той. Това прозвучава сякаш амбициозен бивш генерал обявява военен преврат. Репутацията му никога не се възстановява. Самият Рейгън има наложени сериозни ограничения от Сикрет Сървис, заради които не може да има публични изяви на открити пространства и трябва да носи, както той се изразява, „желязна тениска“. От съображения за сигурност повече не може да посещава неделните служби в църквата или поне има извинение да не го прави.
След като е изписан от болницата и се прибира у дома, Рейгън е колкото укрепнал в политическо отношение, толкова отслабен физически. Неговото поведение в екстремна ситуация променя начина, по който гледа на него обществото. В началото на април рейтингът му на одобрение се покачва до 67 процента. След речта му на съвместно заседание на двете камари на Конгреса този месец демократите наред с републиканците се изправят на крака и го аплодират. „За такова посрещане почти си заслужава да те прострелят“, шегува се Рейгън. Той оценява новите възможности, които се откриват пред него. Използва ограничената си енергия, за да събере гласове за икономическия си план. Отначало се концентрира върху това да организира редиците на либералите републиканци от североизточните щати, които биха били уязвими, ако гласуват за бюджетните му съкращения. След това ухажва демократи с покани в Белия дом и в някои случаи с обещания да не участва в кампании срещу тях, ако гласуват за неговата мярка.