Председателят на долната камара Тип О’Нийл, бостънски политик от ирландско потекло, признава новата действителност: „Президентът се превърна в герой. Не може да се спори с толкова популярен човек“. В края на юни Конгресът приема проектобюджета на Рейгън. Месец по-късно Камарата на представителите одобрява изменена версия на неговия данъчен законопроект с 48 гласа на Демократическата партия, а скоро след това Сенатът също го приема с 89 гласа „за“ и 11 „против“. Рейгън подписва данъчния законопроект, с което му придава сила на закон, на 13 август на верандата на къщата в ранчото си. Бюджетът включва съкращения във вътрешните разходи в размер 39 милиарда долара, което спира социалните помощи за 400 000 души и намалява социалните придобивки на още 279 000. Един милион губят правото си да получават купони за храна.
Имайки предвид, че тези съкращения влизат в сила след избухването на рецесията през 1982 г., когато безработицата достига най-високото си равнище след Голямата депресия, тяхното въздействие е особено тежко. Демократите критикуват президента, че е жесток и не го е грижа, Робин Худ в обърнат вариант. Любимият им пример е поставянето на кетчупа в списъка със зеленчуци – мярка, която цели да направи обедите в училище по-евтини. Приятелите от социалния кръг на Нанси и дизайнерските рокли също са честа мишена на нападки. Но повечето стрели не улучват Рейгън, защото начинът, по който го представят критиците му, не съвпада с образа, който хората си изграждат за него, когато го гледат и слушат. Той се отнася с бедните като с отделни личности, а не ги третира като категория. През управлението си прекарва много време, понякога часове наред дневно, в четене и отговаряне на писма. Смята го за задължение още от дните си в Холивуд. Когато му пишат хора, които казват, че са в нужда, отговорът често включва чек от личната му банкова сметка. Религиозно обоснованата благотворителност, каквато майка му практикува дори когато самата тя е бедна, е неговата алтернатива на публичното социално подпомагане. Мисли, че хората, нуждаещи се от помощ, ще я намерят благодарение на „щедрия дух“ на страната.
Рейгън не е противник на браншовите организации и често изтъква факта, че е бил председател на профсъюз. Но е твърдо убеден, че държавните служители нямат право да стачкуват, защото носят отговорност за обществения ред и сигурност. Не прави компромиси в тази си политика, дори когато става дума за синдикат като този на ръководителите на полети, подкрепил го през 1980 г. След като синдикатът отхвърля предложението на транспортното министерство за нов договор, председателят му свиква незаконна стачка. Рейгън казва, че авиодиспечерите нарушават клетвата, която са положили при постъпването си на работа, и им дава 48 часа да се върнат по работните си места. Когато не го правят, той уволнява 11 000 служители, което е повече от половината членове на организацията, и ги заменя с военни. Въпреки масовата отмяна на полети опълчването на президента срещу нарушаващия закона профсъюз се оказва много популярен ход.
Рейгън показва желание да се противопостави и на десницата. Когато кани на интервю щатска съдийка от Аризона на име Сандра Дей О’Конър за овакантеното място във Върховния съд след пенсионирането на Потър Стюарт, тя заявява ясно: макар и лично да е против абортите, решението на Върховния съд по делото „Роу срещу Уейд“ е придобило силата на закон. Рейгън пропуска този важен нюанс, което е поредният пример за неговата конструктивна разсеяност. Номинирането на по-консервативен съдия крие риска от отмяна на този правен прецедент и от разпалване на конфликт по въпроса за абортите, в който да бъде въвлечена цялата страна. Щом взема решението си, той не търпи възраженията на евангелисти и други консерватори, които правилно гледат на О’ Конър като на човек, който няма да гласува за отмяната на „Роу“. Отхвърля протестите на Джери Фолуел и казва на министъра да се довери на преценката му.