Дали Рейгън разбира какво се случва с неговия бюджет и с икономиката? Ако съдим по написаното в дневниците му, той разглежда икономическите въпроси по същия сегментиран начин, по който говори за тях. За данъците има едни възгледи, за отбраната други, за дефицитите трети. Това разделяне на групи му позволява да приеме икономическата действителност, без да трябва да търси баланс между идеологията си и практическата необходимост. Когато консервативните принципи и принципните консерватори като Стокман стават препятствие пред най-доброто постижимо решение, Рейгън не изменя философията си. Той просто я оставя временно настрани. В дневниците си той постоянно отхвърля прогнозите на Стокман като прекалено песимистични и обвинява за дефицита Конгреса, отхвърлил бюджетните му съкращения. Никога не признава, че дори предлаганите от него съкращения са крайно недостатъчни за решаване на проблема. Винаги избира увеличаване на дефицита пред увеличаване на данъците или намаляване на военните разходи, които разглежда като „небюджетен въпрос“.
Неспособността да сглоби тези парчета от пъзела е най-функционалното проявление на откъснатостта от действителността на Рейгън. Това му позволява да живее с големи дефицити и с нарастващ дълг, с които нарушава ангажиментите си, но които са правилен политически избор при тогавашните обстоятелства. Президентът гледа на себе си като на противоположност на Джон Мейнард Кейнс, изхождайки от възгледите си, че Кейнс е любимият икономист на либералите. Но в действителност дефицитните разходи и съкращаването на данъците по времето на Рейгън е кейнсианство с десен привкус: фискално стимулиране на икономиката, докато изпада в рецесия по време, когато паричната политика не може да отговори по нормален начин заради инфлацията. Да се раздадат пари на работещите хора вероятно би било по-справедливо и ефикасно. Но намаляването на данъците на най-заможните представители на средната класа и на богатите плюс насърчаването на заетостта в предприятия, обслужващи отбраната, преследва същата цел.
Кейнсианската политика на Рейгън, включваща заеми и харчене, е по-разумният избор от това, което повечето експерти около него му препоръчват. Опитът от войните показва, че страната може да издържи големи дефицити в продължение на много години. Предпочитанията на Стокман за разлика от това биха били икономически и политически катастрофални. Търсене на балансиран бюджет през 1981 и 1982 г. би задълбочило рецесията и би затруднило възстановяването на икономиката до изборите през 1984 г. При евентуална липса на строга парична политика като тази на Волкър огромното стимулиране на икономиката, което Рейгън прави през 1981 г., би увеличило инфлацията и би попречило на възстановяването, което започва през 1982 г. и което набира скорост през 1983 и 1984 г. Благодарение на Волкър инфлацията спада от 14 процента през 1980 г. до малко под 3 процента в края на 1983 г., когато Рейгън го назначава за втори четиригодишен мандат. Със спадането на инфлацията паричната политика се облекчава и работи в синхрон с дефицитните разходи на Рейгън и възвърналото се бизнес доверие, за да доведе до период на икономически растеж, продължил до 1990 г.
С възвърналия се икономически растеж се разраства и правителството. През двата мандата на Рейгън вътрешните разходи се увеличават от 303 милиарда до 565 милиарда долара. Общите федерални разходи се покачват от 671 милиарда през 1981 г. до 1,144 трилиона през 1989 г. Тъй като инфлацията е виновна за по-голямата част от това увеличение, по-добра мярка е броят на държавните служители, който се увеличава с 5 процента през управлението на Рейгън. Това, което Рейгън прави с пълно основание, е да намали данъците върху доходите. Когато поема поста, най-високата ставка е 70 процента, а когато напуска, е 28 процента. Въпреки че много други данъци като социалното осигуряване се увеличават за компенсация, намаляването на федералните приходи кара националният дълг да нарасне от 998 милиарда долара през 1981 г. до 2,857 трилиона през 1989 г. През 1983 г. дефицитът достига 208 милиарда, което се равнява на тревожните 5,9 процента от БВП.