Въпреки тези числа Рейгън вярва, точно както когато е губернатор на Калифорния, че смалява правителството. Дефицитът, смята той, е продукт на нежеланието на Конгреса да приеме мерки за орязване на разходите. В действителност Рейгън не успява да елиминира нито една голяма програма, което илюстрира колко истина има в неговата поговорка за вечния живот и правителствената служба. Това, което променя той, е отношението на нацията към правителството, поддържайки неговата непопулярност и намалявайки очакванията на хората относно това какво е способно да свърши то. Рейгън казва на гражданите, които едно поколение по-рано са се обръщали към Вашингтон с искане да намира решения, и им казва да търсят другаде: във волунтаризма, в свободния пазар, в тях самите.
9.МИСЛЯ, ЧЕ СИ НАМЕРИХ ПРИЯТЕЛ
До началото на 1982 г. Рейгън вече е оформил модела на своето президентство и създава нов модел на самата президентска длъжност. За разлика от неотдавнашните си предшественици неговият фокус е до голяма степен външен. Посвещава се на публичните, церемониални, символични аспекти на работата си и много по-малко на вътрешните, мисловни такива. До голяма степен неговото президентство протича подобно на неговата работа като губернатор – той задава насоката и взима важни решения, а оставя изпълнението на други хора. Ефективността на този управленски стил през първия му мандат опровергава представата, създадена от Джонсън, Никсън, Форд и Картър, че да бъдеш президент на САЩ е станало невъзможна работа. Той прави уверен и рязък обрат по отношение на най-голямата от всички затъващи институции и се превръща в пример за нов вид управляващ свръхчовек.
Биографът Ричард Рийвс описва Рейгън като „зависим от екипа си“, а не като „воден от екипа си“. Екипът, от който зависи през по-голямата част от първия си мандат, е тройката Джеймс Бейкър, Майкъл Дийвър и Едуин Мийз. Тримата се срещат с него всяка сутрин и в късния следобед. Бейкър има главна отговорност за действията на Белия дом, включително за процедурите по номиниране и назначаване, отношенията с Конгреса, пресата, партията, губернаторите и кметовете. Дийвър се грижи за самия президент – за графика, за семейството и за обществения му имидж. Мийз ръководи политиките и координира отношенията с кабинета.
След като създава ефикасна структура, Рейгън се отдалечава от нея. Дневниците му в Белия дом, пет изписани на ръка тома, представят без особен израз на емоции ежедневието на президента. В съкратената публикувана версия са вписани 80 подстрижки, 21 посещения при зъболекар, 34 противоалергични инжекции наред с безброй закуски, обяди, вечери, филми и часове по езда. Често описва конете с по-голямо вълнение, отколкото хората. В бележките за първия си мандат Рейгън е вписал само 10 официални срещи с Бейкър, три с Мийз и две с Дийвър. Президентът вижда себе си като главнокомандващ, а помощниците му функционират като прозрачен пласт между него и страната. Той е човекът, който избира О’Конър за Върховния съд през 1981 г., без да спомене откъде му е дошла на ума тези идея. Работата на персонала, например на сценичните механици, остава невидима. Изключения стават, когато помощниците предизвикат вътрешен конфликт, който само Рейгън може да разреши, като настояването на тройката да бъде отстранен надменният Ал Хейг или когато те самите се превръщат в новина, например в случая на продиктувания от мания за величие саботажен акт на Стокман.
За работещите с него реалността е различна. Първите мемоари, които се появяват от членове на администрацията – тези на Стокман и на Доналд Риган, първия министър на финансите и втория началник на канцеларията на президента – описват откъснат от реалността президент, ръководен от служителите си до безпрецедентна степен. Стокман разказва как Каспър Уайнбъргър представя на Рейгън пиктограма с финансирането на Пентагона: невъоръжено джудже, представляващо нивата на финансиране, които иска Картър, „очилат слабак, приличащ на Уди Алън“, олицетворяващ предложението на Стокман и въоръжена до зъби играчка „Джи Ай Джо“ за финансирането, за което Уайнбъргър настоява. „Това бе толкова пошло и унизително, беше ми трудно да повярвам, че завършил в „Харвард“ служител на кабинета може да представи това на президента на Съединените щати“, пише Стокман. Риган описва как Белият дом е подреден според съветите, които Нанси получава от модерната холивудска астроложка Джоан Куигли. Публикувана към края на втория мандат на Рейгън, когато президентът се занимава още по-малко с подробности, отколкото в началото, тази книга, изпълнена със спомени за разочарование, преувеличава ролята на личния състав, също както дневниците на Рейгън я омаловажават.