Но разказвачеството за Рейгън е повече от обикновено писане, то е начин да се слее с публичната си реторика. Често Рейгън раздава в буквален и преносен смисъл ордени на герои в борбата с престъп-ността и други добри самаряни. В дневника си президентът си води записки за драматични събития, сякаш пише рекламни анонси за предаването „Театър Дженерал Електрик“: „Двамата пилоти са герои, защото са приземили успешно самолета, спасявайки живота на пътниците, въпреки че на самите тях им е парело под краката“, „Осемнайсетгодишен се е спуснал по тръба в резервоар, за да опита да спаси двама парамедици, припаднали от отровни изпарения. Наложи се да дам медал на родителите му – той е загинал при опита си да им помогне“. Президентът не може да устои на изкушението да играе deus ex machina. Малко преди Коледа през 1982 г. той прочита във вестника статия за безработен мъж, който се прибирал към дома си след интервю за работа, когато видял слепец да пада между два влака в метрото. „Младият г-н Андрюс без колебание е скочил на релсите и го е спасил – пише Рейгън. – Обадих му се по телефона. По гласа го познах, че е чернокож. Попитах го дали си е намерил работа... Обадих се в компанията – операторът каза, че и мениджърът, и майка му са на телефона. Попитах дали са прочели статията. Бяха я прочели. Андрюс има работа.“
В първата си реч „За състоянието на съюза“ Рейгън изправя залата на крака, когато посочва мъж, седящ до Нанси на балкона в голямата зала в Конгреса. Това е Лени Скътник, печатар в службата по бюджета към Конгреса, който седмица по-рано се е хвърлил в река Потомак, за да спаси един от малцината оцелели при самолетна катастрофа. „Само преди две седмици, в тази ужасна трагедия в Потомак, видяхме отново еманация на духа на американския героизъм – героизма на отдадените на каузата спасители, спасили жертви на катастрофата от ледените води“, казва Рейгън. „Видяхме и героизма на един от нашите млади правителствени служители, Лени Скътник, който, когато видял жена да изпуска спуснатото ѝ от хеликоптер въже, се е гмурнал във водата и я е издърпал на безопасно място.“ От този момент отдаването на почит към герои, присъстващи на голямото годишно президентско обръщение, се превръща в отличителен белег на речите „За състоянието на съюза“, но никой следващ президент не влага така цялото си сърце и душа в техните истории, както Рейгън.
Друга негова любима история е тази, в която разумен президент убеждава опонент да започне да гледа на нещата по неговия начин. В речника си той пише, че е получил телеграма от жена от Пеория, Илинойс, която му казала, че няма да гласува за него.
„Тя говореше за абортите и се нарече бивша републиканка, която няма да гласува за мен. Щях да ѝ пиша, но после по интуиция ѝ се обадих. Отне известно време да я убедя, че това действително съм аз. Поговорихме си хубаво и бях прав, че проблемът са ѝ абортите. Обясних ѝ че при абортите са замесени правата на двама души – на майката и на нероденото дете. Тя обеща да помисли задълбочено върху казаното. Имахме приятно посещение. Тя е 51-годишна разведена жена, работеща за по-малко от 10 000 долара на година. Има 17-годишен син, готов за колеж, и омъжена дъщеря. Мисля, че си намерих приятел.“
Начинът, по който той опитва да убеди работещата майка в Илинойс, е на практика това, което той опитва да направи с други хора, които имат погрешна представа за него: либерални журналисти, членове на Конгреса от Демократическата партия и поредица от съветски лидери. След като прочита в последните години от президентството си, че Търгуд Маршал е отправил в интервю критики към направеното от Рейгън в сферата на гражданските права, той кани съдията от Върховния съд в Белия дом: „Буквално му разказах живота и историята си и как у мен няма предразсъдъци. Имам примери за мои връзки с малцинствата от времето, когато бях ученик, спортен коментатор и губернатор. Мисля, че си намерих приятел“.
Недостатъците от стила на управление на Рейгън са отклоняване от целите му в случаи, в които водещите му помощници не споделят напълно ангажиментите му, потенциал за грешки в сфери, в които разбирането му е ограничено, както и злоупотреби от членове на правителството му, които не са следени изкъсо. Първият проблем се появява при оскъдните постижения на Рейгън в сферата на социалната и вътрешна политика отвъд първоначалната му икономическа програма. До междинните избори през 1982 г. много от неговите лоялисти от Сакраменто вече ги няма, а Мийз губи влияние в сравнение с Бейкър. Дийвър и съюзничката му Нанси Рейгън са фанатични по отношение на имиджа на Рейгън, не на идеологията му. Те са единодушни по въпроса къде е мястото на заклетите консерватори: в офиса за изготвяне на речи, където могат да се изразяват на воля, без това да има последици.