Смяната на служителите понижава амбициите на администрацията по начин, по който Рейгън като че ли не забелязва. За него развалянето на „Великото общество“ означава намаляване на ролята на федералното правителство и даване на възможност хората да успеят или да се провалят самостоятелно. Но след като неговото предложение за „Нов федерализъм“ изпада в задънена улица, той няма план как да направи тази промяна. Политическото бойно поле се премества в агенциите, където Рейгън не е ангажиран и където Конгресът има много по-голяма власт. Антирегулаторният курс на президента приключва по същото време. Рейгън назначава хора, които да се заемат с премахването на регулациите в областта на околната среда, на потребителските въпроси, на безопасността на храните и лекарствата. Но вместо да направи опит за мащабна отмяна на регулации, администрацията намалява бюджетите за прилагане на регулациите и затруднява процеса за одобряване на нови такива. Тези усилия намаляват наполовина Федералния регистър, в който са събрани новите регулации, но имат предимно пасивно въздействие под формата на по-слабо прилагане на регулациите.
В сфери като данъчните съкращения, разходите за отбрана и отношенията със Съветския съюз, където Рейгън изразява ясни възгледи, неговите подчинени обикновено опитват да изпълнят част от желанията му. В сфери, където рамката му е по-неприложима, той често изпада в беда. Той до голяма степен пропуска трансформацията на Китай, защото цялото му отношение по тази тема се върти около оказването на подкрепа на Тайван. Единственият му принос към среща на Съвета за национална сигурност по темата през 1983 г. е „значи имате предвид, че позицията ни ще бъде „който не играе по правилата, остава с празни ръце?“. Рейгън застава зад режима на апартейда в Южна Африка с презумпцията, че Африканският национален конгрес ще превърне страната в съветски сателит. Най-опасният израз на неговите прекалено опростенчески възгледи е в Близкия изток, където той смята, че Съветският съюз е отговорен за целия тероризъм. Той гледа на либийския лидер Муамар Кадафи, с когото влиза в схватка в продължение на осем години, като на съветска марионетка. Изпраща американски морски пехотинци в Бейрут, които се превръщат в постоянна мишена, тъй като смята Ливан за бойно поле на конфликта Изток-Запад. Като се подиграва на бюрократите, подкопава регулациите и обръща съвсем малко внимание на правителствената етика, Рейгън увеличава възможностите за злоупотреби. Най-скъпите катаклизми стават години по-късно в области, където има частичен преход от регулация към свободно предприемачество. През 1982 г. например Рейгън подписва закон, който позволява кредитните институции да поемат големи рискове с депозитите, но същевременно оставя в сила федералната гаранция за тях. Небрежната отмяна на действащи от години правила води до рухването на стотици финансови институции по времето на президентството на Джордж Х. У. Буш, което налага спасителен план в размер на 130 милиарда долара.
В области, в които Рейгън отхвърля идеята федералното правителство да има роля, поддръжници и номинирани от него хора за различни постове съзират възможности за заграбване на правомощия. Конгресът успешно защитава социалното жилищно настаняване от предложените от Рейгън съкращения. Така министерството на жилищното настаняване и градското развитие изпълнява програми, в които правителството не вярва. Самюъл Пиърс, членът на кабинета, когото Рейгън не успява да разпознае на приема за кметовете, долавя сигнала. Докато гледа сапунени сериали в офиса си и пътува по света на обществени разноски, помощниците му насочват грантове към строителни предприемачи с политически връзки, лобисти или един към друг. Пиърс, който е единственият член на кабинета, служил през всички осем години в кабинета на Рейгън, така и остава без предявени обвинения. Но седемнайсет от служителите му впоследствие са осъдени, включително изпълнителната му асистентка Дебора Гор Дийн, по обвинения в измама, вземане на подкупи и отправяне на лъжливи твърдения пред Конгреса. Приемникът на Пиърс в администрацията на Буш, Джак Кемп, организира проверка, при която са установени измами, кражби, лошо управление и търговия с влияние с 94 на сто от бюджета на министерството, което струва милиарди долари на правителството.