Във външен план най-големият поддръжник на Рейгън е британската министър-председателка Маргарет Тачър. Той се сприятелява с нея по време на пътуване във Великобритания през 1975 г., когато тя е лидер на консервативната опозиция. Подновяват връзката си, когато тя го посещава във Вашингтон месец след встъпването му в длъжност и след това пак през лятото на 1981 г. Паралелната атака на Тачър срещу по-всеобхватната британска социална държава подсилва чувството за глобална антиетатистка вълна. Но на Рейгън му е трудно да различи демократичния социализъм в Западна Европа от комунистическата тирания на Изток, чиято смърт той провъзгласява отново в своята реч през 1982 г. пред британския парламент.
„По ироничен начин Карл Маркс бе прав. Днес сме свидетели на голяма революционна криза, криза, в която изискванията на икономическия ред са в пряк конфликт с тези на политическия строй. Но кризата става не в свободния немарксистки Запад, а в дома на марксизма-ленинизма, Съветския съюз. Съветският съюз е този, който върви срещу течението на историята, отказвайки да даде човешка свобода и достойнство на гражданите си.“
След това Рейгън коментира „упадъка на съветския експеримент“ и заявява, че „за всяка система, която няма мирни средства, с които да легитимира своите лидери, е присъща нестабилност“. След това се заиграва с известна мисъл на Троцки, докато представя своя „план и надежда“, че „походът на свободата и демокрацията... ще остави марксизма-ленинизма в пепелта на историята, както направи с други тирании, задушаващи свободата и отнемащи на народите правото на свободно изразяване“. Автор на речта е Антъни Долан, протеже на Уилям Ф. Бъкли, но този начин на изразяване е до голяма степен Рейгъновият.
Най-известният израз на този възглед е речта му „Империя на злото“, изнесена пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо през март 1983 г. Той настройва християнски организации срещу обсъжданото в Конгреса замразяване на ядрената програма и представя Съветския съюз като „център на злото в модерния свят“. Рейгън зачерква думите „сега и завинаги“ в черновата на Долан. Вместо това той набляга върху преходността. „Вярвам, че комунизмът е още една тъжна, странна глава в човешката история, чиито последни страници се пишат дори в този момент.“
Правителството няма скрупули в методите, които използва в написването им. По време на кампанията Рейгън обещава да „развърже ЦРУ“, което се въздържа от операции под прикритие след изслушванията и разкритията през 1975 г. на комисията „Чърч“ за секретни операции и заговори за убийства. Отвързването на каишката на ЦРУ се пада на бившия мениджър на кампанията на Рейгън Уилям Кейси, застъпник на антибунтовническите операции, работил в Управлението на стратегическите служби, предшественик на ЦРУ по време на Втората световна война. Един все още забулен в тайната на класифицираната информация случай е, когато ЦРУ разработва схема за саботаж на транссибирски газопровод, като Съветският съюз бива снабден с компютърен софтуер, съдържащ вирус от типа „троянски кон“. Резултатът от този първи епизод на кибервойна, както разкрива години по-късно бившият министър на военновъздушните сили Томас Рийд, е огромна експлозия в сибирската пустош през 1982 г.
Но директната конфронтация е изключение. Ескалиращият конфликт се води основно чрез марионетни правителства и въоръжени групировки в развиващия се свят. Идеята става известна като Доктрината „Рейгън“. Терминът е използван за пръв път от колумниста Чарлз Краутхамър, с който описва политика на отслабване, а не просто на сдържане, на Съветския съюз. Според Рейгън е най-неотложно да се заемат позиции в Централна Америка, където Никарагуа пада в ръцете на комунисти и където, както твърди държавният секретар Хейг, СССР има списък със страни, които да превземе. Рейгън смята това за изключително опасен сигнал. Един от любимите му фалшиви цитати на Ленин е: „Щом получим Латинска Америка, няма да трябва да превземаме САЩ, последния бастион на капитализма, защото те ще паднат в ръцете ни като презрял плод“. Той мисли, че президентът Кенеди е сгрешил, като е изоставил нашествениците в Залива на свинете през 1961 г. Фактът, че кубински съветници помагат на новото сандинистко правителство в Никарагуа, засилва неговото терзание.
Рейгън преувеличава колко ужасен е никарагуанският режим и колко добри са десните бунтовници, контрите, които той нарича „моралния еквивалент на бащите основатели“. През 1981 г. той разрешава на Кейси да прекъсне притока на съветски оръжия към Централна Америка. По-големите му цели са да подкопае сандинистите и да подпомогне жестокия военен режим в съседен Салвадор. Много американски либерали твърдят, че политиката на Рейгън се равнява на подкрепа за отряди на смъртта и масови посегателства срещу човешките права. Докато ЦРУ обучава контрите, демократите в Конгреса настояват за уреждане на ситуацията в Никарагуа чрез преговори. Те опитват да ограничат свободата на действие на Рейгън, като приемат поправката „Боланд“ (кръстена на Едуард П. Боланд, председател на комисията по разузнаването към Камарата на представителите), която забранява оказването на помощ на контрите в опита им да свалят правителството в Никарагуа.