Искат да живеят със семействата си в мир, без да нараняват никого или да бъдат наранявани те самите. Правителствата съществуват за тяхно удобство, а не обратното.“
Неговият текст силно обезпокоява кръга му от съветници по външната политика, които се питат какво е станало с недоверието на президента към Съветския съюз. Хейг, ангажиран с политиката на обвързване на всякакви преговори за контрол върху въоръжаването със съветското поведение, опитва да го убеди да не вдига ембаргото за съветското зърно и да не изпраща писмото. Вместо него той предлага Държавният департамент да изпрати свое писмо, в което да се оплаче от усилената подготовка за военни действия на Съветския съюз. „Трябва да следвам собствените си инстинкти. И ще го направя“, казва Рейгън на Дийвър. В края на краищата Рейгън изпраща и двете: критичното писмо на Държавния департамент, придружено с написания на ръка от него текст. Дали защото намира писмото за провокативно, или защото съзнанието му е размътено заради пристрастеността му към приспивателни и от серия малки инсулти, Брежнев изпраща, по думите на Рейгън, „хладен отговор“.
И двете страни интерпретират погрешно сигналите, които си изпращат една на друга. Слушайки емоционалната реторика на Рейгън и твърденията му за съветското ядрено превъзходство, които знаят, че са неверни, съветските официални лица започват да вярват, че САЩ планират да нанесат първи удар или поне се стремят да изградят способност за нанасяне на такъв удар. През май 1981 г. КГБ уведомява агентите си на Запад, че САЩ може би се готвят за атака и искат от тях да докладват за всякакви нови тревожни сигнали. Еквивалентното неразбиране от страна на Рейгън е, че Москва смята, че може да победи при ядрена война и се опитва да получи преимущество, докато продължава да преследва стратегията си за световна революция.
В резултат от това взаимно неразбирателство няма срещи на върха по време на първия мандат на Рейгън. Това донякъде се дължи на неколкократната смяна на съветското ръководство в рамките на 28 месеца – от Леонид Брежнев, през Юрий Андропов и Константин Черненко до Михаил Горбачов. „Умират ми един след друг пред очите“, шегува се Рейгън. То е донякъде отражение и на възгледите на Хейг и Пайпс за съветските склонности и конфронтационни политики, очертани в Директива №75. Същевременно Рейгън не спира да търси начин за започване на преговори за контрол на въоръженията, каквито малцина от администрацията му искат. Той изчита части от написаното в болницата писмо до Брежнев в телевизионна реч на 18 ноември, първото му голямо обръщение по външнополитически въпроси. В нея той се застъпва за т.нар. нулев вариант за ракети със среден обсег в Европа. Американските съюзници от НАТО смятат, че съветските ракети СС-20, разположени в страните от Варшавския договор през 70-те, са нарушили баланса на силите. Техният план е да бъдат разположени нови крилати ракети и ракети „Пършинг II“, за да бъде възстановен балансът, но според Съветския съюз по-точните американски ракети накланят везните в обратната посока. Предложението на Рейгън е Вашингтон да отмени разполагането на крилатите ракети и на „Пършинг“, ако Москва премахне своите СС-20, насочени към Западна Европа.
Имайки предвид, че „нулевият вариант“ предвижда размяната на кон за кокошка – съществуващият съветски арсенал от ракети със среден обсег в замяна на съгласието на американското правителство да не разполага нови ракети, – е малко вероятно той да се осъществи. В плана не са взети предвид и независимите ядрени арсенали на Великобритания и Франция. Но въпреки че обреченото на сигурен провал предложение е отражение на цинизма от страна на съветници, които не вярват в контрола върху въоръженията, Рейгън е искрен в желанието си за широкомащабно разоръжаване. Неговите помощници умело игнорират тази страна от ценностната му система, защото я смятат за непрактична и противоречаща на призивите му за засилване на боеспособността на американската армия. Това излиза наяве отново при подготовката на първото му пътуване в Европа през лятото на 1982 г., когато Рейгън обявява, че се отказва от рамката на Преговорите за ограничаване на стратегическото въоръжение (САЛТ) в полза на Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ). В света вече има 30 000 ядрени оръжия, казва той. Вместо просто да се намали темпът на тяхното увеличаване, той иска да намали абсолютния им брой.