След като плановете му за засилване на военните способности получават финансиране, Рейгън забравя опасенията си за прозореца на уязвимост. Въпреки че балансът на силите се променя само на теория, той вече не чувства, че САЩ са твърде слаби да преговарят със Съветския съюз. Разбирането на Рейгън за тънкостите на ядрената стратегия винаги е било смътно. Съветници виждат, че той като че ли не схваща разликата между балистични ракети със земно базиране, ракети, базирани в подводници, и тези, които се пускат или изстрелват от самолети. Не разбира например, че СССР притежава предимно ракети със земно базиране. За Рейгън ядрената бомба си е ядрена бомба. По тази причина, когато иска от помощниците си да изготвят дръзко предложение, което да бъде отправено на водените тогава в Женева преговори на средно равнище, Рейгън е в напълно зависимо положение. Последвалото предложение изразява неговите парадоксални искания и бързо бива отхвърлено. Но цялостният подход на Рейгън е последователен. Той смята военната си стратегия за път към успешни преговори, а не за алтернатива на преговори. Въпреки оруелския му лозунг „Мир чрез сила“ никога не е имало противоречие в логиката на Рейгън и се оказва, че и на практика не се появяват много противоречия. Рейгън смята, че военното превъзходство е предварително условие за разоръжаване и иска второто да следва непосредствено първото.
Много хора възприемат позицията на Рейгън просто като противопоставяне срещу оръжейния контрол, което дава началото на огромно антиядрено движение в Запада. Стотици хиляди хора излизат по улиците на Лондон и други европейски градове през 1981 г., за да протестират срещу военните приготовления на Америка. Преговорите в Женева изпадат в задънена улица и президентът е изправен пред опасността европейските съюзници да откажат планираното разполагане на американски ракети, което да доведе до разцепление в НАТО. В САЩ има многолюдни демонстрации в подкрепа на идеята за замразяване на ядрената програма, а кулминацията е митинг на 700 000 души в нюйоркския Сентръл парк през юни 1982 г. През есента на същата година движението набира инерция, а сенаторите Тед Кенеди и Марк Хатфийлд обявяват намерението си да внесат в Конгреса резолюция за замразяване на програмата за разработване на ядрени оръжия.
Рейгън гледа на искането за едностранно разоръжаване като на повторение на политиката на отстъпки пред нацистка Германия преди Втората световна война. За него то е „много опасна измама“, която бързо набира популярност. През август 1982 г. резолюцията влиза за разглеждане в долната камара на Конгреса, където е отхвърлена само с един глас разлика. Този въпрос всява разкол и в собственото му семейство, когато дъщеря му Пати се отрича от неговите политики на митинги и на концерти под надслова „Не на ядрените бомби“. Погрешното възприемане на Рейгън като подстрекател към война поражда реципрочна невярна оценка на самия Рейгън, който смята, че е на позната територия. Той си мисли, че Съветският съюз разпалва движението срещу ядрените оръжия в САЩ и цитира в подкрепа на становището си доминирана от комунисти организация на име Съвет за световен мир. Същевременно се нуждае да предложи нещо като алтернатива.
Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) се появява в резултат на натиска на движението за замразяване на ядрената програма, отвращението на Рейгън от ядрени оръжия и безизходицата, в която изпада ядрената стратегия. Тъй като политиките на Конгреса блокират плановете за ракетите Ем Екс, ястребите смятат, че междуконтиненталните балистични ракети остават уязвими. На научно равнище бащата на идеята е ядреният физик Едуард Телър, основател на Национална лаборатория „Лорънс Ливърмор“. Когато Телър представя на президента през септември 1982 г. идеята за базирани в Космоса системи за отбрана, използващи рентгенови лазери, Рейгън я приема за изключително логична. „Вижте, за всяко оръжие е измислено отбранително средство – сабята, след това щитът“, казва той. На политическо ниво ИСО дължи появата си на Робърт „Бъд“ Макфарлан, помощник-съветника на Рейгън по националната сигурност. Търсейки отчаяно начин да затвори „прозореца на уязвимост“, без жизнеспособен план за разполагането на Ем Екс, Макфарлан се вкопчва в идеята за система за противоракетна отбрана с космическо базиране, за която научава от Телър и други.