Като един истински умел бюрократ Макфарлан знае как да формулира предложението. На среща с Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ на 11 февруари 1983 г. той уговаря военните лидери да докладват за обещаващ напредък в последните изследвания. „Няма ли да е по-добре да защитим американския народ, вместо да отмъщаваме за него?“, отправя въпрос към президента председателят на комитета генерал Джон Веси. След това Макфарлан се намесва: „От чутото тук за пръв път става ясно, че може би има начин, който ще ни позволи да защитим страната при нападение и постепенно да намалим зависимостта от ядрени оръжия“. Естествено, Рейгън проявява интерес. „Разбирам – казва той. – Точно на това се надявах.“
Макфарлан обаче не очаква колко бързо и изцяло ще бъде погъл-нат Рейгън от идеята. Макфарлан смята противоракетната отбрана предимно за блъф. Ако се направи така, че да звучи достатъчно впечатляващо, този изследователски опит може да бъде изтъргуван за намаляване на съветските ракети – „най-големият оперативен експеримент в историята“, както казва самият той по-късно. Рейгън не вижда ИСО като разменна монета или като оперативен експеримент, а като действителен щит. Въодушевлението му се вижда в бележката в дневника, която написва след срещата с висшите военни. Тя повтаря думите на Веси: „Ами ако кажем на света, че искаме да защитим народа си, а не да отмъщаваме за него; че ще започнем изследователска програма, за да създадем отбранително оръжие, което може да изпрати ядрените оръжия в историята?“.
От стратегическа гледна точка противоракетната отбрана решава проблема със защитата на американските междуконтинентални балистични ракети от първи удар. От политическа – тя позволява на Рейгън да отговори на движението за замразяване на ядреното въоръжаване. От морална – осигурява път за избягване на гарантирано взаимно унищожение, предлагайки му нова ядрена политика, при която няма да има нужда „да бъде застрашавано съществуването на други страни и човешки същества“. От психологическа гледна точка това е голямо улеснение, начин за измъкване от ужасната бъркотия на ядрената стратегия. Рейгън няма търпение да изненада страната с благата вест. Макфарлан и други смятат, че е твърде преждевременно настояването на президента да обяви мярката на 23 март. Ръководителите в сферата на отбраната виждат текста на президентската реч едва предната нощ. Съюзниците от НАТО и ключовите лидери на Конгреса въобще не са известени. „Позволете ми да споделя с вас визия за бъдещето, която дава надежда – казва президентът в обръщение към нацията тази вечер. – Захващаме се с програма за противодействие на страховитата съветска заплаха с отбранителни мерки.“ „Призовавам научната общност в тази страна, която ни даде ядрените оръжия, да впрегне големия си талант в каузата на човечеството и световния мир, да ни даде средствата, с които да направим тези оръжия безсилни и излезли от употреба“, казва президентът в заключителната част на речта.
Изнесена едва две седмици след като произнася думите „империя на злото“, речта, станала веднага известна като „Звездни войни“, хвърля съветското ръководство в паника. Новият съветски лидер Юрий Андропов я възприема като потвърждение, че САЩ планират пълномащабна ядрена атака и сега се готвят да се защитят от ответен удар. За Москва съобщението на Рейгън е предвестник на надпревара във въоръжаването в Космоса, каквато руснаците не могат да си позволят и в която нямат технологическите възможности да се състезават. Няма ли способността на една страна да се отбранява да развали баланса на страха? Рейгън разбира, че противоракетната отбрана има опасност да подкопае американската политика на възпиране на противника. Седмица по-късно той измисля решение: ако технологията може да бъде разработена, той ще я сподели с врага. СССР намира първоначалното му предложение за ужасяващо, а допълнението за абсурдно.
В Белия дом Рейгън обикновено реагира чак когато му се стовари нещо на главата. Задава малко въпроси на служителите си и рядко спори с тях. Избягва конфликти, отговаря с шега или с история, за да разсее напрежението, и сменя темата. Тази пасивност създава условия за бюрократични вътрешни противоборства. Рейгън назначава Хейг за държавен секретар по препоръка на Ричард Никсън. Но властта изостря склонността на Хейг към параноя и агресивно поведение. След дълги натяквания от негова страна му е обещано, че ще поеме пълен контрол върху външната политика. След това обявява на пресата, че Рейгън го е направил „викарий“ в международните дела. „Той дори не искаше аз като президент да се меся в определянето на външната политика – смяташе това за своя територия“, пише Рейгън в мемоарите си. Около средата на 1982 г. Дийвър казва на Рейгън, че Хейг е „тумор, който трябва да бъде отрязан“. Когато Хейг заплашва с оставката си за пореден път насред кризата, предизвикана от израелското нахлуване в Ливан, тройката убеждава Рейгън най-сетне да го предизвика да изпълни заканата си.