Първият съветник по националната сигурност на Рейгън, Ричард Алън, също отпада от кабинета. Той подава оставка заради скандал с пликче с хиляда долара в брой, което получава от японски журналисти, интервюирали Нанси Рейгън, въпреки че така и не е доказано провинение. За държавен секретар Рейгън избира Джордж Шулц, бивш министър на труда и на финансите в администрацията на Никсън с открояващ се дрезгав глас. Преди това Шулц е в академичните среди и бизнеса. Шулц е с умерени политически възгледи, труден за разгадаване и необщителен. Но и той може да бъде сприхав и подобно на Хейг често заплашва с оставка, когато усеща, че неговата почтеност е оспорвана или че привилегиите му са застрашени. На мястото на Алън Рейгън издига стария си приятел Уилям Кларк. Длъгнест собственик на ранчо с каубойска шапка и ботуши, който държи револвера си „Колт“ 45-и калибър на показно място в офиса си, „Съдията“ е по-подходяща версия на стереотипа за каубой, олицетворен от актьора Джон Уейн, който често се приписва на президента. Шулц, който не споделя враждебността на ястребите към споразуменията за контрол върху въоръженията – или неоконсервативния възглед, че Съветския съюз никога няма да се промени, – пристига с цел да подобри отношенията между суперсилите. Кларк идва да попречи на Дийвър и Нанси Рейгън да предизвикат „избухване на световен мир“. Почти веднага двамата започват игра на котка и мишка, в която Кларк блокира достъпа на Шулц до Рейгън, а Шулц търси начини да го заобиколи.
Под силното влияние на Шулц миротворческите инстинкти на Рейгън започват да се проявяват в допълнение към войнствените ангажименти, които е поел. Новият държавен секретар изготвя политически документ в помирителен дух, озаглавен „Американско-съветските отношения през 1983 г.“, изпратен два дни след приемането на „Директива 75“ и предназначен негласно като неин отговор. В него Шулц говори за „интензивен диалог с Москва“ и въпреки че съвсем разумно не използва термина, той на практика излага аргументи в полза на продължаване на разведряването. Той разбира, че Рейгън е склонен на пряк контакт със съветски представители и заобикаля Кларк, като урежда тайна среща в Белия дом между президента и дългогодишния съветски посланик Анатолий Добринин. Рейгън иска от Добринин освобождаването на седем последователи на християнска секта, потърсили убежище в посолството на САЩ в Москва и живеещи в сутерена му. Той предлага също така неофициален канал за директна комуникация с Кремъл през Шулц. „Ако сте готови да направите крачка напред, ние също сме готови“, казва той на Добринин.
От този момент нататък Рейгън като цяло предпочита миролюбивите възгледи на Шулц пред желанието за конфронтация на Кларк и Пайпс. „Някои от членовете на Съвета за национална сигурност са прекалено твърдолинейни и не мислят, че трябва да се правят каквито и да било постъпки към Съветския съюз“, пише той в дневника си през април 1983 година. „Аз самият се смятам за твърдолинеен и никога няма да умиротворявам, но искам да опитам да им покажа, че има по-добър свят, ако те покажат с дела, че искат да се разбират със свободния свят.“ Когато Пайпс напуска съвета, за да се върне в „Харвард“, Рейгън пренебрегва неговия безкомпромисен ученик Джон Ленчовски и избира Джак Матлок, кариерен дипломат и съюзник на Шулц.
През юли 1983 г. Рейгън пише ново лично писмо, този път на Юрий Андропов, бивш началник на КГБ, наследил Брежнев на ръководния пост в страната. „Ако можем да се споразумеем за взаимно и проверимо намаляване на броя на ядрените оръжия, които и двете страни имат, това не може ли да бъде първа стъпка към елиминирането на всички такива оръжия. Каква благодат ще бъде това за народите, които ние двамата представляваме“, пише той. „Ние с Вас можем да допринесем за това с преговорите ни по ограничаване на въоръженията.“ Рейгън дава черновата на Кларк, който изказва мнение, че това прави САЩ да изглеждат твърде склонни към оръжеен контрол и призовава Рейгън да премахне от текста всичко, свързано с ликвидиране на ядрените оръжия. Рейгън с неохота отстъпва и пренаписва писмото като прозаична молба за диалог, въпреки че отново подчертава желанието си да бъде заобиколена бюрокрацията в двустранната комуникация. Официални лица забелязват издаващия колебание почерк в отговора на Андропов. Решават, че може би страда от стрес. Заболяването на бъбреците, което ще го убие няколко месеца по-късно, е добре пазена тайна.