Звездата на Кларк залязва бързо. Прави грешен ход, когато изпраща на Рейгън писмо, в което твърди, че Шулц е „твърд икономист“ и не му е работа да се меси в политиката към Съветския съюз. Шулц научава за писмото и заплашва да подаде оставка. Рейгън го умолява да остане и му предлага по-голяма власт. Нанси Рейгън, разстроена от корица на сп. „Тайм“, на която Кларк е наречен „втория по важност човек в Белия дом“, застава на страната на Шулц и започва да лобира пред съпруга си да смени отново съветника си по националната сигурност.
Усилията на Шулц за затопляне на отношенията между суперсилите удрят внезапно на камък на 1 септември 1983 г., когато съветски изтребител поразява пътнически самолет на „Корейските авиолинии“, навлязъл по погрешка в съветското въздушно пространство. Загиват всички 269 души на борда, включително конгресменът и председател на обществото „Джон Бърч“ Лари Макдоналд заедно с още 60 американски граждани. Съветският съюз допълнително влошава нещата, като първо отрича, че е свалил самолета, а след това твърди, че машината е била на шпионска мисия. Това, разбира се, не е вярно, въпреки че САЩ повишават опасността от такъв избухлив отговор от страна на Москва, тъй като през предходните месеци американски изтребители отправят агресивни предизвикателства, като прелитат на границата на съветското въздушно пространство.
Рейгън устоява на призивите за значителни наказателни действия, но допълнително налива масло в огъня в телевизионна реч от Овалния кабинет няколко дни по-късно, когато нарича свалянето на самолета „клане“, „варварство“ и „престъпление срещу човечеството“. Той също така твърди, че СССР е свалил пътническия самолет нарочно. Твърдението му е отхвърлено от други в правителството му. Москва отговаря с архаична пропаганда, описвайки Рейгън като умопомрачен и сравнявайки го с Хитлер. В изявление, направено от тайната вип болница, в която е лекуван, Андропов казва, че всякакво подобряване на американско-съветските отношения ще бъде невъзможно, докато Рейгън е на поста.
Следващите международни сътресения не закъсняват. На 23 октомври камион бомба убива 241 морски пехотинци в казармите им в Бейрут, където са разположени като част от многонационална мисия за опазване на мира, след като Израел изтегля окупационните си сили. Два дни по-късно Рейгън дава зелена светлина за нахлуване в Гренада, малък карибски остров със 110 000 души население. Владетелят на страната Морис Бишоп, подкрепян от Куба революционер от „Черна сила“, е убит от членове на собственото си движение, които го смятат за недостатъчно радикален. По мнението на Рейгън той е убит, защото е искал подобри отношения със САЩ.
Телевизионните обръщения на Рейгън във връзка с тези две събития, които той до голяма степен пренаписва, показват едновременно ограничеността му като мислител и страхотната му даровитост като комуникатор. Армията отива в Гренада да спаси близо 1000 американски студенти по медицина, изпаднали в беда заради жестокия преврат. Но Рейгън описва и двете намеси като отговори на съветска агресия. „Въпреки че са през няколко океана, събитията в Ливан и Гренада са тясно свързани – казва той. – Не само че Москва подпомогна и насър-чи насилието и в двете страни, но и предоставя пряка подкрепа чрез мрежа от сурогати и терористи. Не е съвпадение, че когато бандитите опитаха да установят контрол над Гренада, имаше 30 съветски съветници и стотици кубински военни и паравоенни сили на острова.“
В действителност събитията не са свързани по никакъв начин и само Гренада има нещо общо със Студената война. „Хизбула“ и Иран са вероятните виновници за бомбеното нападение в Ливан, въпреки че не поемат отговорност за него. Истинското значение на нахлуването в Гренада е, че то е проявление на надигащия се американски национализъм и демонстрация на уверено и ефективно използване на американската армия. Рейгън гледа със сълзи на очи как американските студенти „се навеждат и целуват американската земя в момента, в който слизат от самолетите, които ги прибират у дома“. Това е дългът на някогашния спасител – да спасява хора, които не познава и които вероятно никога не са му благодарили.