Съветският съюз неправилно съзира в Гренада признак за предстояща по-голяма агресия. Скоро след малката война на карибския остров САЩ и НАТО предстои да проведат военно учение, наречено „Умел стрелец“, което е предвидено за изпробване на процесите по командване и контрол на ядрените сили. „Умел стрелец“ е ежегодно събитие, но тазгодишното издание привлича повече внимание, тъй като на него присъстват президентът, вицепрезидентът, министрите на отбраната на няколко страни от НАТО. В КГБ имат теория, че ако САЩ нанесат ядрен удар, ще използват военно учение като прикритие. Сега, на фона на засиленото напрежение – инициативата „Звездни войни“, речта „Империя на злото“, корейския самолет и Гренада, – служители от КГБ разчитат електронните сигнали като доказателство, че САЩ подготвят изненадваща атака срещу Съветския съюз.
Въпреки че учението „Умел стрелец“ завършва без инцидент, това е може би най-опасният момент в Студената война след Кубинската ракетна криза. Същия този месец преговарящите делегации на Съветския съюз се изтеглят както от преговорите СТАРТ в Женева, така и от тези във Виена за ограничаване на конвенционалните сили. В края на 1983 г., за пръв път от много години, няма активен диалог между суперсилите. Когато Рейгън научава за погрешната съветска интерпретация на „Умел стрелец“ благодарение на двоен агент на КГБ, работещ за британците, той е шокиран, че СССР смята САЩ за потенциален ядрен агресор. „У мен се зароди още по-неистово желание да се срещна на четири очи с високопоставен съветски лидер, да опитам да го убедя, че не кроим нищо на Съветския съюз и че руснаците няма защо да се боят от нас“, пише той в дневника си.
Намаляването на напрежението е политически императив и за него. Тъй като изборите през 1984 г. са след по-малко от година, Рейгън е изправен пред проблем. Неговият социолог Ричард Уъртлин му докладва, че по-голямата част от обществото не одобрява външната му политика, а значителен процент хора казват, че начинът, по който ръководи отношенията със Съветския съюз, увеличава опасността от война. В Белия дом тройката обвинява Кларк, че подкопава преговорите за разоръжаване. Възможността за Рейгън да го замени идва, когато вътрешният министър Джеймс Уат е принуден да подаде оставка заради предубедени коментари, които прави в опит да осмее обратната дискриминация. Рейгън премества Кларк в министерството на вътрешните работи, където той само може да вдигне летвата, и назначава Макфарлан за съветник по националната сигурност.
След като Кларк си тръгва от Белия дом, се усеща коренна разлика. Макфарлан не опитва да държи Шулц настрана от президента. Пътят пред държавния секретар сега е чист да поднови преговорите СТАРТ. Рейгън също е готов да сключи сделка, тъй като смята, че вече може да преговаря от позиция на силата. Президентът изпраща ново послание за мир на Бъдни вечер през 1983 г. Но току-що напуснали преговорите, руснаците не са готови да се върнат на масата.
Рейгън прави обръщение към американците през януари 1984 г., в което признава, че отношенията със СССР са лоши и обещава тържествено да се стреми към диалог. „Мечтата ми е да доживея деня, в който ядрените оръжия ще бъдат заличени от лицето на земята“, казва той. Най-прочувственият пасаж от телевизионното му обръщение е съчинена от него притча за руска двойка на име Иван и Аня, която се среща с американска двойка на име Джим и Сали. Ако се предположи, че не съществува езикова бариера, двете двойки няма да спорят за различията си – те биха станали приятели. Той завършва с призив към съветското ръководство да направи същото. „Нека да започнем сега“, казва той. Пресата не забелязва значимостта на тази иначе леко глуповата алегория, също както пренебрегва назначаването на Шулц за главен говорител на правителството за контрола на въоръженията и други миротворчески действия.
Самият Съветски съюз, чието ръководство е напълно убедено във враждебността на Рейгън, отхвърля по-топлия му тон, смятайки го за предизборна тактика. Москва си има други проблеми: Андропов умира през февруари 1984 г. и е наследен от Константин Черненко. Рейгън отново намира причина да вярва, че този лидер ще бъде различен. „Инстинктът ми подсказва, че бих искал да говоря с него за нашите проблеми като мъж с мъж и да видя дали мога да го убедя, че ще има материални ползи за Съветския съюз, ако се присъедини към семейството на нациите“, казва той в дневника си. Президентът изпраща още една написана на ръка нота, в която уверява новия съветски първенец, че САЩ нямат агресивни намерения. След като прочита набързо преведения монотонен отговор на Черненко, Рейгън отбелязва: „Мисля, че това предполага добре обмислен отговор, а не рутинни любезности, които оставят статуквото такова, каквото е“. Той добавя още една написана на ръка нота към отговора си и заявява на Черненко: „Искам да знаете, че нито аз, нито американският народ имаме каквито и да било намерения да нападаме вас или съветския народ“.