Това е мъчителна кореспонденция. Президент, търсещ си събеседник, с когото да си пише писма, опитва да установи лични отношения със серия от духове. Умиращият от емфизем Черненко не оценява инициативите на Рейгън. Твърдолинейните хора в Кремъл гледат на преговорите за контрол на въоръженията по същия начин като американските хардлайнери – те са морков, който се дава на врага като награда за добро поведение. СССР не иска среща, освен ако САЩ не изтеглят новите си ракети от Европа. Само тогава Москва ще обсъжда това, което иска – забраната за оръжия в Космоса. През май 1984 г. Съветският съюз обявява, че се изтегля от предстоящата олимпиада в Лос Анджелис в отговор на американския бойкот през 1980 г. Рейгън никак не помага за подобряването на отношенията през това лято, когато пробва дали работи микрофонът, преди да запише едно от редовните си съботни радиообръщения. „Драги сънародници – импровизира той, – за мен е удоволствие да ви кажа, че днес подписах закон, който ще забрани Русия завинаги. Започваме бомбардировки след пет минути.“
Рейгън и Шулц обаче не се отклоняват от новия си курс. Когато Шулц казва на Рейгън, че съветският външен министър Андрей Громико се интересува от среща с него, Рейгън грабва открилата се възможност въпреки репутацията на Громико като скован човек без чувство за хумор. На срещата с Громико в Овалния кабинет президентът го моли да остане след това да си кажат насаме няколко приказки. След това казва нещо, което не е в официалните опорни точки за разговорите. Той иска да бъдат напълно елиминирани ядрените оръжия.
12. В АМЕРИКА ПАК Е СУТРИН
И жената на президента, и най-добрият му приятел в кабинета искат Рейгън да не се кандидатира за преизбиране. Нанси се страхува, че ще бъде убит, и желае да се върне в Калифорния. Бил Кларк смята, че умствено не е добре. Много други хора имат сходни наблюдения. Мъглата на Рейгън се сгъстява още повече след опита за убийство. Слухът му се влошава, все по-смътно си спомня някои неща и се уморява по-лесно. Повтаря се по начин, който влудява хората.
По нищо обаче не личи Рейгън сериозно да е обмислял варианта да не се кандидатира пак за президент. До края на 1983 г. комбинацията от намаляване на данъците и дефицитни разходи дава мощен кейнсиански тласък на икономиката. БВП се повишава с 4,6 процента през тази година и с още 7,3 на сто през 1984 г. – най-големият годишен растеж за последните две десетилетия. Стимулите насърчават създаването на работни места, а това от своя страна повишава рейтинга на одобрение на Рейгън, който след нахлуването в Гренада прескача 50-те процента за пръв път от 1981 г. Според личния му социолог Ричард Уъртлин единствената голяма слабост на Рейгън е, че е избухлив и е по-вероятно да вкара страната във война, отколкото един демократ.
Рейгън обявява кандидатурата си в необичайно време – 22:55 ч. в неделя вечер, но никой не подозира, че съпругата му се е консултирала за това с оракул. „Когато за пръв път направих обръщение към вас оттук, нашите национални отбранителни способности бяха опасно слаби, бяхме унизени в Иран, а у дома се носехме без път и без посока, може би заради неспособността на Вашингтон да се довери на куража и характера на вас, народа – казва Рейгън на 28 януари 1984 г. – Но най-лошото е, че бяхме на ръба на икономически срив заради години наред разточителство на правителството и прекомерно данъчно облагане.“ Три години по-късно, казва той, икономиката пращи от здраве, Бог се е върнал в обществените училища, а Америка „е с високо вдигната глава“. Реторичният похват на Рейгън е да отдава заслуги, а не да си приписва. „Вие бяхте страхотни, докато изваждахме страната от дългата нощ на нашето национално бедствие“, заявява той.
Това поставя тона на позитивната и патриотична кампания за преизбиране на Рейгън, която показва на страната ласкателен и достоен за приветстване автопортрет. Тя е резюмирана в телевизионна реклама, построена около мотото: „В Америка пак е сутрин“. На фона на отиващи на работа хора, женещи се и издигащи знамето, гласът във видеото отбелязва понижаването на безработицата, инфлацията и лихвите върху ипотеките. „Под ръководството на президента Рейгън нашата страна е по-горда, по-силна и по-добра – се казва в клипа. – Защо въобще бихме желали да се върнем там, където бяхме преди по-малко от четири години?“ Предизборните му прояви са на живописни места, където президентът възхищава публиката с гениалния си хумор. Ликуващите множества отвръщат със скандирания „Ю Ес Ей! Ю Ес Ей! Ю Ес Ей!“.