За разлика от 1980 г. Рейгън не представя план за промяна. Въпреки че продължава да ругае федералното правителство, той не уточнява как смята да действа спрямо него. Тъй като никой не се кандидатира срещу Рейгън на първични избори, той има възможността да се позиционира по в центъра от самото начало на изборите. Въпреки шумната агитация за забрана на абортите на конгреса на Републиканската партия в Далас той се дистанцира от по-фанатичните си съюзници от религиозната десница, като отново говори за съвършената си визия за Америка като „сияещ град на хълм“. Конгресът на Демократическата партия в Сан Франциско за разлика от това притегля номинирания от партията бивш вицепрезидент Уолтър Мондейл към традиционните групи избиратели: държавни служители, учители в публични училища, афроамериканци, феминистки и профсъюзи. След като печели номинацията, Мондейл избира да атакува Рейгън основно за това, че не е започнал преговори със СССР, и заради 200-те милиарда долара бюджетен дефицит. Рейгън не прави почти нищо и по двата въпроса, отхвърля критиките и следва своя неуморен оптимистичен подход.
Възрастта на Рейгън си проличава в първите два президентски дебата, когато нарича военните униформи „гардероб“, говори колебливо и загубва мисълта си, докато отговаря на въпрос за данъците. „Сърцето ми се късаше, докато го гледах как се бърка в отговорите, рови непохватно из бележките си и нетипично за себе си не се сещаше за думи. Изглеждаше уморен и объркан“, пише след време синът му Рон-младши, който спекулира, че баща му вече е показвал признаци на болестта на Алцхаймер. Рейгън обаче се окопитва във втория дебат, фокусиран върху международните дела. Когато е попитан дали има сила за още един мандат, имайки предвид, че е най-възрастният президент, той отговаря съвсем сериозно: „Няма да повдигам възрастта като въпрос в тази кампания. Няма да се възползвам с политически цели от младостта и неопитността на моя опонент“. Мондейл също се засмива, но знае. „Това беше наистина краят на моята кампания онази вечер“, казва той след време.
Рейгън печели 49 щата и 59 процента от народния вот. Резултатът показва продължаващата тенденция традиционни избиратели на демократите да преминават в редиците на републиканците. След изборите социологът на демократите Стенли Грийнбърг разглежда електоралните тенденции в окръг Макоум, Мичиган, намиращ се точно до Детройт. Шейсет и три на сто от белите избиратели там гласуват за Джон Ф. Кенеди през 1960 г., 75 на сто за Линдън Джонсън през 1964 г. През 1984 г. 66 процента от тях избират Роналд Рейгън. Грийнбърг твърди, че белите хора от работническата класа вече не се отъждествяват с Демократическата партия, която пренасочва ресурси към афроамериканците. Този анализ обаче пропуска важен аспект като критиките на Рейгън към социалните програми. Двадесет години по-късно „Великото общество“ в много отношения поддържа култура на бедност. Мондейл не признава никакви слабости на старите либерални политики и никакви успехи на рейгъномиката и това му струва доста.
Във втората си встъпителна реч Рейгън облича визията си за американската изключителност с внушителни слова: „подновяване на обещанието, дадено на всеки гражданин в тази последна най-добра надежда за човека на земята“. Рейгън говори за „тази порода, наречена американци“, която е „специална сред всички нации на земята“. Той обещава да направи „каквото е необходимо за запазването на този последен и най-голям бастион на свободата“. Възвръща се американско самочувствие след паниката от края на 70-те и това личи по икономическите статистики и всеобщото настроение. През 1979 г. 84 процента от обществото казват пред „Галъп“, че са неудовлетворени от начина, по който се развиват нещата в Америка. През 1986 г. само 26 на сто се чувстват по този начин.
Когато Рейгън започва втория си мандат, изявите му са менажирани по-добре от всякога. Майкъл Дийвър превръща Белия дом в снимачно студио и обръща голямо внимание на фона, осветлението и ъгъла, под който се снима. Това, че президентът владее театрално изкуство, е голям актив при създаването на медийни моменти. Рейгън следва неотлъчно маркировките по сцената и се ориентира в пространството като един истински професионалист. Появява се навреме и добре подготвен, застава на правилното място и се усмихва в точния момент. Винаги е подходящо облечен за случая, независимо дали коси храсталаци в ранчото си, или работи на бюрото си.