Красноречие, забавление и драматургично майсторство запълват програмния вакуум, оставен от безсъдържателната кампания за преизбирането на Рейгън. Той игнорира натиска от десницата да преследва дневен ред, концентриран върху аборта и други социални теми, също както не обръща внимание на натиска на либералите да говори за СПИН. На практика политическите му варианти стават много по-ограничени. Дефицитът, който остава на ниво от 5 процента от БВП през 1985 и 1986 г., изключва възможността за повече данъчни съкращения. Освен отделни предложения за ваучери за жилище и грантове неговото настъпление срещу социалната държава стига до етап, от който повече не може да продължи напред.
Най-силното влияние на Рейгън върху социалната политика идва косвено, чрез съдиите, които той назначава. В Белия дом Едуин Мийз разработва процедури, които да осигурят по-консервативни кандидати за федералната съдебна система. Много от имената, които правните съветници на президента предлагат, са свързани с Федералисткото общество, влиятелната консервативна правна организация, която Мийз помага да бъде основана. Антонин Скалия, когото Рейгън назначава във Върховния съд през 1986 г., е най-убедителният изразител на вярата на Федералисткото общество в тълкуването на конституцията съгласно буквалното значение на членовете ѝ и първоначалните намерения, стоящи зад написването ѝ. До момента, в който номинацията на Скалия е одобрена от Сената, редица други назначени от Рейгън съдии в съдилища от по-ниска инстанция вече са се заели да преразглеждат продължилия с десетилетия либерален завой по въпроси, вариращи от икономическата регулация до обратната дискриминация и правата на обвиняемите. Рейгън назначава общо 376 федерални съдии, което е най-големият брой съдии, назначени от който и да било президент. Това включва три назначения във Върховния съд (четири, ако броим повишението на Уилям Х. Ренкуист за председател на Върховния съд), 83 съдии в апелативни съдилища и 290 в окръжни.
Постиженията в законодателството през втория мандат на Рейгън са идеи на сенатори, които президентът си присвоява: данъчната реформа на Бил Брадли, имиграционната реформа на Алън Симпсън, реформата в социалната политика на Даниъл Патрик Мойнихан. От тях най-значима е идеята за радикално опростяване на данъчния кодекс чрез намаляване на ставките и елиминиране на вратичките и приспаданията. Най-високите федерални данъчни ставки през 1985 г. са 50 процента за физически лица и 46 процента за корпорации. Законът, който Рейгън подписва през 1986 г., намалява броя на ставките от 14 на 3, най-високите от които са 28 и 34 процента. Капиталовите печалби и дивидентите се облагат като обикновен доход, което насърчава икономическата ефективност. Данъчната реформа е също така най-важната намеса на Рейгън в полза на работещите бедни, тъй като изважда напълно шест милиона души от социалните помощи и разширява „Данъчният кредит върху изработения доход“ – преразпределителна програма, чиято цел е да изведе нископлатените работници над линията на бедността.
По въпроса с имиграцията инстинктите на Рейгън се коренят в опита му в Южна Калифорния, където движението на неквалифицирани работници през границата обслужва интересите на фермерите, потребителите и на самите мигранти. „Вярвам в идеята за амнистия за тези, които са пуснали корени и живеят тук, макар и някога да са влезли нелегално“, казва той в дебата си с Мондейл през 1984 г. През ноември 1986 г. Рейгън подписва закона „Симпсън-Мацоли“, който дава легален статут на три милиона души, живеещи в САЩ без документи, и позволява сезонно движение през границата на работници в селското стопанство. Законът също така цели да елиминира подтика към незаконна имиграция, като обявява за престъпление работодателите да наемат съзнателно работници без документи. „Легализационните клаузи в този закон ще подобрят живота на класа индивиди, които не трябва да се крият в сенките, без да имат достъп до много от ползите на едно свободно и отворено общество“, написва Рейгън в комюнике по повод обнародването на нормативния акт.
Но без програма, Рейгън се отклонява от принципите си за свободни пазари, дерегулация и самодостатъчност на индивида. Когато понижаващата се стойност на японската йена поставя под заплаха трите големи американски автомобилни компании, той се намесва в подкрепа на индустрията, като налага квоти за внос на японски коли. В Калифорния започва все повече да защитава идеята за регулации за опазване на околната среда, разширявайки резерватите за диви животни и удължавайки действието на Закона за чистата вода. След като демократите печелят мнозинство в Сената, добавяйки осем места към актива си на междинните избори през 1986 г., вътрешната политика на правителството става още по-зависима от конюнктурата. Рейгън приема либерална социална политика през 1988 г., когато подписва Закона за подкрепа на семейството, внесен от сенатор Мойнихан, с мотива, че той насърчава работата и персоналната отговорност. В действителност законът значително увеличава разходите за социални помощи в замяна на добавяне на скромни стимули за получаващите социална помощ да работят.