Основна пречка пред отношенията, които Рейгън иска да има с новия съветски лидер, е фантазията, която той храни. Преди срещата им на върха през ноември 1985 г., първата между американски и съветски лидер за последните шест години, Горбачов изпраща на Рейгън писмо с предложение за 50-процентно съкращение на междуконтиненталните балистични ракети, при условие че бъде приета пълна забрана на оръжията в Космоса. В преговорите с Макфарлан и Шулц Горбачов стига още по-далеч: ако САЩ се откажат от милитаризирането на Космоса, той е склонен да ликвидира всички ядрени сили. Шулц тогава осъзнава колко уплашени са в Москва от Инициативата за стратегическа отбрана, зависеща от технология, която те не знаят как да разработят и не могат да си позволят. Подобно на Макфарлан, той вижда противоракетната отбрана като ключова разменна монета за съветски отстъпки.
Това, което Шулц не осъзнава, е, че Рейгън не би се отказал при никакви условия. Въпреки че технологията тепърва трябва да бъде успешно изобретена, Рейгън вижда ИСО като ключов фактор за реализирането на мечтата си за елиминиране на ядрените оръжия. „Вярваме, че е важно да проучим дали е технически възможно да създадем отбранителни системи, които в крайна сметка да дадат на всички нас средства да защитим народите си по-добре, отколкото е възможно в момента; които да осигурят начин за пълно ликвидиране на ядрените оръжия – цел, за която сме единодушни“, пише той на Горбачов на 30 април 1985 г. „Трябва да Ви попитам как ще постигнем на практика тази благородна цел, ако страните нямат защита срещу несигурността и подозренията, че може би не всички ядрени оръжия са били извадени от световните арсенали? Животът не дава гаранция, че някой луд човек няма да се сдобие в бъдеще с ядрени оръжия.“
След първата им среща в Женева Рейгън предлага на Горбачов да захвърлят сценариите и да се опознаят. „Ние с вас сме родени в малки градчета, за които никой никога не е чувал и никой никога не е очаквал каквото и да било от нас“, казва той. Двамата, отбелязва Рейгън, имат властта да унищожат света или да сключат мир. Тази задача би била по-лесна, „ако имаше заплаха за този свят, идваща от други видове, от друга планета на другия край на Вселената“, казва Рейгън. Когато този му коментар става публично достояние, някои правят връзка с научнофантастичния филм „Денят, в който земята спря“. В него извън-земни заплашват да унищожат света, ако земляните не се отърват от ядрените оръжия. Двадесет години по-младият Горбачов опитва да се подмаже на Рейгън, като му разказва един от антисъветските вицове, които е научил, че президентът харесва. Горбачов изтъква, че и той е отгледан от майка, която му е чела Библията. Това и използването на изрази като „Бог да благослови“ или „ако е рекъл Господ“ кара Рейгън да си въобразява, че Горбачов може да е тайно християнин. Може ли тези изрази да означават, че е вярващ, пита той Мейзи.
Рейгън си мечтае за „писоарен момент“ – образа, който е запазил в главата си от дните в Гилдията на филмовите актьори, когато пробивите в преговорите за договори понякога са ставали при неформални разговори в мъжката тоалетна. На следобедната сесия той предлага с Горбачов да излязат на разходка навън. Двамата лидери се разхождат до къща с басейн край езерото, където ги чака запален огън. Щом влизат вътре, Рейгън изважда лист и го подава на Горбачов. Предлага 50 процента съкращаване на ядрените оръжия и ликвидиране на ракетите със среден обсег в Европа. Горбачов го разглежда и отговаря: „Приемливо е“. Но няма да е възможно, добавя той, да се пристъпи към ограничаване на нападателните оръжия без споразумение за оръжията в Космоса. Рейгън гледа на противоракетната отбрана като на ключ, а Горбачов вижда в нея катинар, който прави ядреното разоръжаване невъзможно. Президентът отговаря, че е готов да сподели технологията със Съветския съюз. Но Горбачов реагира с насмешка на тази идея, както и собственият преговарящ екип на Рейгън.
Двамата остават на противоположни мнения и на следващия ден, но между тях се създава спойка. Рейгън кани Горбачов да направи първото си посещение в САЩ на следващата година – нещо, което не е съгласувал предварително с екипа си. Горбачов бързо се съгласява и го кани на свой ред в СССР по-следващата година, и Рейгън също приема поканата. „Горбачов бе непреклонен и убеден, че комунизмът е по-висш от капитализма, но след близо пет години най-накрая се срещнах със съветски лидер, с когото исках да разговарям“, пише по-късно Рейгън. Горбачов също оценява значението на взаимното им желание да продължат да говорят, въпреки че гледа на Рейгън като на „политически динозавър“ и му е трудно да свикне с противоречащите си изявления на американеца. Последвалата кореспонденция има отчетливо по-различен тон от писмата, които Рейгън получава от предшествениците на Горбачов. „Г-н президент, бих желал да гледате на писмото ми като още един от нашите „разговори край огнището“ – пише Горбачов на 24 декември 1985 г. – Искрено бих искал не само да запазя топлота от нашите срещи в Женева, но и да постигна напредък в диалога ни. Гледам на кореспонденцията с Вас като на най-важния канал в подготовката на срещата ни във Вашингтон.“