През следващата година се случва удивителна промяна, когато Горбачов и Рейгън са пленени от идеята да се сложи край на баланса на страха. Те преследват тази идея въпреки почти повсеместната опозиция на техните собствени правителства. През януари 1986 г. Горбачов отправя към Рейгън предложение: да бъдат елиминирани всички ядрени оръжия до 2000 година. „Защо да чакаме до 2000 г.?“, пита Рейгън помощниците си в Овалния кабинет. Уайнбъргър и Кейси, които дават всичко от себе си да саботират срещата в Женева, да провалят САЛТ II и Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, са възмутени. Малцина други в администрацията на Рейгън взимат на сериозно идеята за премахване на ядрените оръжия. Шулц обаче го прави. Той нарежда на експертната група по контрол на въоръженията към Държавния департамент да работят по въпроса „какво ще значи за нас свят без ядрени оръжия“ и как да се постигне. „Знам, че много от вас и други хора тук са против елиминирането на ядрените оръжия, но президентът на САЩ не е съгласен с вас и го заяви публично неколкократно“, казва той на колегите си. След дълго колебание Уайнбъргър и Шулц се споразумяват за предложение за елиминиране на балистичните ракети, което Рейгън изпраща на Горбачов през 1986 г.
Пагубната авария в атомната електроцентрала „Чернобил“ през април 1986 г. засилва антиядрените настроения на Горбачов и го прави доста по-склонен към споразумение. За това допринася и влошаващото се икономическо положение в Съветския съюз. През есента на 1985 г. Саудитска Арабия обявява планове да увеличи добива на петрол. До пролетта на 1986 г. световната цена на петрола спада от над 30 долара за барел до под 10 долара. Без приходите от петрол в твърда валута Съветският съюз няма как да плаща за вноса на зърно и други продукти от първа необходимост, да обслужва външния си дълг и едновременно с това да издържа въоръжените сили. „Съединените щати имат интерес да държат преговорната машина да работи на празен ход, докато надпреварата във въоръжаването претоварва икономиката ни – казва Горбачов на свой колега. – Ето защо се нуждаем от пробив; имаме нужда процесът да започне да се движи.“ През септември 1986 г. Горбачов пише на Рейгън с предложение за редица едностранни отстъпки и предлага да се срещнат преди планираната му визита в САЩ на следващата година. Шулц препоръчва на Рейгън да се срещне с Горбачов в исландската столица Рейкявик на следващия месец.
Докато отношенията им процъфтяват, Рейгън започва да усеща, че независимо от намеренията на Горбачов Съветският съюз става твърде притиснат икономически, за да може да си позволи нови чуждестранни авантюри. В резултат на това става промяна в Доктрината „Рейгън“ към по-голямо разпространяване на демокрация. По-късно същата есен, когато диктатурата на Фердинанд Маркос във Филипините пада, Рейгън се съгласява с аргументите на Шулц, че падането на авторитарен режим може да не доведе автоматично до превземане на властта от комунисти. Въпреки това той не прилага тази логика по отношение на Южна Африка, където запазва политика на „конструктивен ангажимент“ и оказва натиск на режима на апартейда за либерализиране, като едновременно с това се противопоставя на Африканския национален конгрес заради връзките му със Съветския съюз. В едно от изказванията си по радиото Рейгън прави абсурдното твърдение, че южноафриканските реформатори са елиминирали сегрегацията, точно както са направили САЩ. Когато Конгресът прокарва законопроект с всеобхватни санкции през 1986 г., той му налага вето, но Конгресът го преодолява.
Новата ера на подобряване на отношенията между суперсилите почти стига до края си през есента на 1986 г., когато агенти на ФБР арестуват в нюйоркското метро Генадий Захаров, съветски шпионин, работещ за ООН. Седмица по-късно руснаците отвръщат на удара, като арестуват в Москва Никълъс Данилоф, репортер от сп. „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“. КГБ устройва капан на Данилоф, който е подлъган да предаде писмо от несъществуващ религиозен дисидент на американския посланик. Инцидентът отеква като свалянето на корейския самолет през 1983 г. Рейгън изразява „крайно възмущение“ от ареста на Данилоф и се зарича, че няма да разменя пленения журналист за шпионин. Той се вбесява още повече, когато Горбачов отказва да приеме личните му уверения, че Данилоф няма „никаква връзка с правителството на САЩ“. Републиканците настояват Шулц да откаже да се срещне с Шеварднадзе, който в същото време пътува за Вашингтон за преговори.