„Чистата идея“ на Оливър Норт, одобрена от Пойндекстър, е да се пренасочат приходите от продажбите на оръжия за Иран към контрите в допълнение към частните дарения и даренията от трети страни. По-късно той твърди, че е представил плана на президента в пет паметни бележки. Само един от тези документи, „меморандум за диверсия“ от 4 април 1986 г., остава неунищожен. Няма никакви ясни доказателства, че Рейгън ги е видял или че са съществували някакви други. Планът се оказва също толкова непотребен, колкото и нелегален. През юни 1986 г. Рейгън убеждава Конгреса да се откаже от решението си да блокира 100 милиона долара помощ за контрите, което прави абсолютно излишни тези 3,8 милиона, които Норт успява да отмъкне за тях от иранските оръжейни сделки.
Развръзката идва бързо през есента на 1986 г. Прикритата подкрепа за контрите е изобличена през октомври, когато един от пилотите, работещи за операцията на Ричард Секърд по снабдяването, е свален над Никарагуа и е заловен с черна книжка с телефонни номера. Няколко седмици по-късно ливанският вестник „Шираа“ съобщава, че САЩ са изпращали резервни части за американски оръжия на Иран. Следват разкритията за тайното пътуване на Макфарлан и за сделката „оръжия за заложници“. На 13 ноември Рейгън отрича по телевизията, че неговата администрация е пращала оръжия на Иран или че е сключвала сделки с терористи. На катастрофална пресконференция шест дни по-късно той взема думите си назад за изпращането на ракети, но продължава да настоява, че не е разменял оръжия за заложници. Той продължава да увърта това, което е направил, като става все по-непоследователен в аргументите си и обвинява пресата, че излага на опасност заложниците.
Вашингтон сега задава стария въпрос: какво е знаел президентът и кога го е научил? Главният прокурор Едуин Мийз провежда вътрешното разследване – задача, към която подхожда не като началник на органите за правоприлагане, а като довереник на Рейгън. На 23 ноември служители на министерството на правосъдието откриват „меморандума за диверсия“ на Норт и научават, че правителството на САЩ е получило само 12 от общо 30-те милиона, платени от иранците. Мийз не предприема никакви стъпки, за да гарантира неприкосновеността на доказателствата за това, което вече прилича на престъпление. Норт прекарва нощта в офиса си, унищожавайки документи със секретарката си Фоун Хол. Двамата до такава степен претоварват машините за унищожаване на документи, че те се чупят. Тогава Норт отива в ситуационната зала на Белия дом, за да използва тамошния шредер. Хол измъква тайно други уличаващи във вина документи, като ги натъпква в пазвата си и в ботушите си. Норт и Пойндекстър също опитват да изтрият хиляди електронни съобщения във вътрешната комуникационна система.
Рейгън не издава по никакъв начин да е знаел за диверсията – както публично, така и в частни разговори. „Норт не ми е казал за това. Най-лошото е, че Джон П. е научил за това и не ми е казал. Това може да доведе до оставки“, пише Рейгън в дневника си на 24 ноември. На следващия ден Рейгън обявява уволнението на Норт и оставката на Пойндекстър и твърди, че не е бил „напълно информиран за същността на една от дейностите, предприети във връзка с тази инициатива“. След това напуска залата за брифинги, а Мийз обяснява какво е имал предвид президентът. Но Рейгън не се отнася с Норт като с някого, който го е предал. Обажда се в стаята му в мотел във Виена в щата Вирджиния, за да му благодари и го нарича „герой“.
Скандалът се разраства и Рейгън назначава комисия, предвождана от сенатор Джон Тауър, да проведе разследване. Мийз назначава за независим прокурор Лорънс Уолш, нюйоркски юрист с репутация на високонравствен човек. Отделни разследвания започват в Камарата на представителите и Сената, след което се обединяват. По време на съвместните изслушвания в Конгреса, започнали през май 1987 г., Норт се представя като борбен патриот, готов да лъже, да мами и да краде за страната си. Пушещият лула Пойндекстър за разлика от него си придава вид на безличен бюрократ, спонтанно сполетян от частична загуба на паметта. „Отговорността е моя. Аз взех решението“ за диверсията – казва Пойндекстър пред
Конгреса. „Чувствах, че имам властта да го направя. Бях убеден, че президентът в крайна сметка ще реши, че идеята е добра. Но не исках да го обвързвам с решението.“ Единственият друг човек, който би могъл да знае истината, е Кейси, но и той не си признава. Ден преди това му предстои изслушване пред група сенатори, но е приет в болница. Оказва се, че има злокачествен мозъчен тумор и умира няколко месеца по-късно. Макфарлан се оказва предизвикващата най-много състрадание фигура в скандала. Неспособен да понесе напрежението на своя пост, той вярва, че е предал страната си и поглъща свръхдоза валиум, но оцелява.