Норт е подведен под отговорност за извършени 16 углавни престъпления и е осъден по три от тези обвинения, включително за взимане на незаконни парични възнаграждения и за унищожаване на документи. Въпреки значителния натиск от десницата Рейгън отказва да го помилва в края на мандата си. Присъдите на Норт по-късно са анулирани от апелативен съд с мотива, че му е бил даден имунитет от Конгреса. Пойндекстър е признат за виновен по пет обвинения за лъжесвидетелстване и за възпрепятстване на правосъдието, но присъдата му е отменена по същата причина. Макфарлан пледира виновен по четири обвинения за укриване на информация от Конгреса и е осъден на две години пробация, но е помилван от президента Джордж Х. У. Буш. През 1992 г. неумолимият Уолш със закъснение повдига две обвинения за лъжесвидетелстване на Каспар Уайнбъргър, но Буш помилва и него.
В общия доклад на двете камари се стига до заключението, че Норт и останалите са организирали таен заговор в администрацията, мислейки си, че следват желанията на Рейгън. „Когато се появява опасност да бъдат разобличени, те унищожават официални документи, лъжат официалните представители на кабинета, обществото и народните представители в Конгреса“, се казва в доклада. Без отговор остава въпросът дали президентът носи някаква вина. През януари 1987 г. Рейгън претърпява операция на простатата и отсъства от работа няколко седмици, след което се връща с още по-замъглено съзнание. В първия си разговор с комисията „Тауър“ Рейгън първо казва, че е разрешил доставки на оръжия от Израел за Иран през 1985 г. Но след като се консултира с началника на щаба си, той иска да промени показанията си и заявява, че е узнал за тези доставки чак през 1986 г. На второто си изслушване той отговаря на въпроси, прочитайки директно бележките, които са му подготвени: „Ако бъде повдигнат въпросът на срещата с Тауър, може би е хубаво да кажеш, че си бил изненадан“. След това той пише отново на Тауър, за да се коригира. „Единственият честен отговор е да заявя, че колкото и да се опитвам, не мога да си спомня изобщо дали съм одобрявал ново снабдяване на израелските запаси около август 1985 г.“, казва той.
И преди се е случвало паметта да изневерява на Рейгън, когато му е изгодно, по-конкретно при показанията му през 1962 г. пред съдебен състав за изключението, което Съюзът на филмовите актьори прави за компанията Ем Си Ей. В този случай неуслужливата му памет отново го освобождава от отговорност за нещо, което е нарушило принципите му. Само че има значителна разлика между размътеното съзнание на 51-годишния Рейгън, причинено от инстинкт за самосъхранение, и това на 76-годишна възраст, когато дори най-острите му критици не го обвиняват в преднамерена лъжа. Комисията „Тауър“ стига до заключението, че, макар и отговорен за постъпката си, той действително е бил объркан и не е разбирал какво върши.
Телевизионното обръщение на Рейгън на 4 март 1987 г., в което приема заключенията на комисията „Тауър“, идва като потвърждение на тази преценка. „Преди няколко месеца казах на американския народ, че не съм разменял оръжия за заложници. Сърцето и добронамереността ми продължават да казват, че това е вярно, но фактите и доказателствата ми казват, че не е“, заявява Рейгън. Той никога не е казвал нещо, разкриващо до такава степен психиката му. Сблъсквайки се с това провинение, той признава истината, но го прави така, сякаш е някаква външна институция, която няма властта да компрометира същността му на морален човек.
Как може Рейгън едновременно да знае и да не знае, че търгува оръжия за заложници? И каква е неговата отговорност, ако е узнал, но вече не знае, че е узнал? Предвид факта, че горе-долу по същото време започва умственият му упадък, въпросът с вината му става безнадеждна главоблъсканица. През 2015 г. учени от Аризонския щатски университет публикуват проучване в специализирано списание за болестта на Алцхаймер, сравнявайки използвания от Рейгън език в президентски пресконференции с този на Джордж Х. У. Буш. „Президентът Рейгън показва значително намаляване на броя на уникалните думи с времето и значително увеличаване с времето на паразитните думи и неспецифични съществителни“, пишат учените. „Няма толкова значителна тенденция по тези показатели при президента Буш.“ Бележките в дневниците на Рейгън, които са скучни и повтарящи се в най-добрия случай, стават болезнено механични около 1987 г. „Имам да ви кажа три неща“, шегува се той през тази година с лекаря в Белия дом д-р Лорънс Моур. „Първото е, че като че ли имам малък проблем с паметта. Не мога да си спомня останалите две.“