Все пак той срещаше не само погледа на Куарма. Съществуваха и нощите, в които Тим свиреше на арфата си. Колкото и да изглеждаше странно, Тим свиреше на ирландска арфа — малък инструмент, който държеше на коляното си. Свиреше печални мелодии и трепкащото нежно облигато на струните се смесваше с богатия баритон на гласа му, докато седеше на някоя от решетките на люковете. Мелодиите му привличаха екипажа и след като Рори разменяше вечерните си погледи с Куарма, се спускаше от задната палуба, заставаше до мачтата и се заслушваше. Често по мръдването на главата на Тим Рори усещаше, че той го наблюдава. Една нощ, когато Тим бе спрял да пее и моряците се бяха разотишли, Тим пристъпи към Рори, загледан уж към летящите вълни.
— Наистина ми е мъчно за номера, който ти погодих! — каза той.
— Всичко се оправи, Тим. Аз не ти се сърдя.
Тим погледна през рамо и като видя, че палубата е пуста, положи длан върху ръката на Рори върху парапета.
— Можем ли да се здрависваме, Рори, за да забравим какво съм ти сторил и как съм се опитал да те примамя?
— Разбира се, че можем, Тим! А можем и да бъдем приятели. — Рори пое протегнатата ръка.
— Но аз продължавам да си мисля, че ти страниш, копеле такова! А честна дума, не искам да се бия с теб. Стигне ли се дотам, аз имам славата на инкасатор на бъхтене. Имам и юмрук като лопата. Няма на този кораб авер, който би могъл да ми излезе. Ако дойде момент да се бия с теб, ще те праскам оттук до ада и обратно, защото разчитам само на славата си. А не ми се ще, Рори. Не искам да ти сменя физиономията. Предпочитам да бъдем приятели.
— Ние сме, Тим — Рори не изпитваше лоши чувства към младежа. — Приятели сме, макар че трябва да запазим сегашното си положение — ти на предната, аз на задната палуба.
— Не може просто така. Можем да бъдем сърдечни приятели. Виждаш ли, Рори, една от причините да те подмамя тук, е, че исках да бъдем заедно. Допадна ми ти и аз те домъкнах не само заради гвинеята и без да зная, че ще си на задната палуба. Водата и маслото не се смесват, нито предната палуба със задната, ама няма цял живот да бъдем на кораба. След два дни сме във Фунчал. Бил съм там много пъти. Зад града има планина и път, който води към нея. Има едно място по пътя, където можеш да спреш, да гледаш далеко пред себе си, да се чувствуваш като всемогъщият бог със света, прострян напреде ти. Хубаво място и аз сигурно ще отида. Можем да се срещнем на суша, Рори, а там няма задна и предна палуба.
— Ще идем, Тим, нищо повече няма да ми хареса от една разходка с теб, като се изпънем на зелената морава, с твърда почва под нас. Но едва ли ще мога да сляза на брега. Старият Стоут ще трябва да проверява фактурите за виното „Мадейра“, което ще натоварим, а това значи, че ще бъда зает. Макар че ми се иска да сляза.
— Би било екстра да полегнем под дърветата и да не мислим за нищо. Но важното за мен е, че ти се иска, пък ако не можем там, ще го сторим, когато стигнем в Ринктъм Кясъл, макар че там няма планини. Няма нищо освен една гадна, воняща река, която гъмжи от крокодили. Там ще поседим една две седмици и може да намерим някое кътче да се усамотим. Бъди сигурен. Старият Бастинадо3 ще се погрижи за това.
— Бастинадо ли?
— Проклетият, гаден, дърт измамник. Същински дявол! Дъртака! Капитанът! Тъй са го кръстили на предната палуба, защото той е капитанът, който налага най-много побоища от всички в бранша с робите. Харесва му. Обича да слуша плющенето на камшика и писъците на някое клето копеле. Чудим се кой ще направи сефтето на сегашното пътуване. Мина вече цяла седмица без котешките лапи, но всичко по реда си, само трай. Някой път той оставя Големият Стинджър да налага, друг път сам си върши работата. Прихващат го по средата на пътуването. Кара всеки ден да налагат някой от клетите негри. Стои, гледа, слюнката му капе по брадата, а бричовете му се изпъват. Затуй казват, че всяка нощ налагал с камшик негърката си и се надяваме, че затуй кожите ни са още здрави.
— Чувал съм писъци от каютата му. — Рори започваше да разбира смисъла на шумовете, които бе долавял.
— Точно те ни спасяват от побоя. И старият Бастинадо е от този джинс. Е, щом му се иска, нека налага негърската си курветина. Взе я при последното пътуване от Фернандо По. Купи я от един негър сводник, който най-напред я давал под наем, а му казваше че била негова сестра. Не я пусна да слезе от кораба нито в Хавана, нито в Порт-О-Пренс, нито даже в Бриджтаун. Тихо! Гледай да слезеш на брега в Мадейра. Сега ще си ходя. — Тим погледна през рамо към една приближаваща се сянка, която ги отмина. Рори се обърна, видя че е Метюс, първият помощник, и му пожела лека нощ, преди да се отправи към каютата си, където щеше да изпъне крака и да се премята в тесния дюшек. Щом заспа, Куарма го подгони с бич в ръката и когато той най-после се строполи задъхан в ръцете й, тя се превърна в Тим, чиято плът, вместо твърда и мускулеста, се оказа мека и гладка. Събуди се, плувнал в пот и задъхан. После заспа дълбоко.