4
Когато стигнаха до края на света, в Северната звезда се блъскаше студен вятър, а ледените талази на водопадите се сипеха отгоре им. Обратният път беше още по-изнурителен, тъй като магията на Псаматос вече не ги тласкаше с шеметна скорост напред; затова с радост си отдъхнаха на Острова на кучетата. Но понеже Роувърандъм все още бе с омагьосания си ръст, удоволствието му не беше чак толкова голямо. Другите кучета бяха огромни и шумни, а и го гледаха изпод вежди; а кокалите по дърветата бяха твърде големи и кокалести.
Призори на по-следващия ден най-сетне забелязаха черните скали на Буревестниковия дом; а докато наближат залива на Псаматос, слънцето нагряваше гърбовете им и върхарите на пясъчните хълмове бяха бледи и сухи.
Буревестник нададе предпазлив крясък и почука с клюн по стърчаща от земята клечка. Клечката тутакси изхвръкна във въздуха и се превъплъти в лявото ухо на Псаматос, към което мигновено се присъедини и дясното, последвани от долната част на грозните глава и врат на вълшебника.
— Какво искате вие двамата по това време на деня? — изръмжа Псаматос. — Любимото ми време за дрямка.
— Върнахме се! — рече гларусът.
— Както виждам, позволил си му да те върне на гръб — обърна се Псаматос към кученцето. — След лова на дракони смеех да се надявам, че ще намериш друг начин за въздушно прибиране у дома.
— Но моля ви, сър — проплака Роувърандъм, — оставих си крилата там; пък и не бяха мои. И повече от всичко искам пак да съм си обикновено куче.
— О! Добре. Все пак се надявам, че си се забавлявал като „Роувърандъм“. Както и би трябвало. Сега пак можеш да си само Роувър, ако, разбира се, пожелаеш; и да се прибереш да си играеш с жълтата си топка, и да дремеш по фотьойлите при всеки удобен случай, и да седиш в скутове, и пак да си бъдеш същото достойно джавкащо пале.
— Ами момченцето? — попита Роувър.
— Та нали ти сам избяга от него, глупчо, при това чак на луната, ако не се лъжа! — рече Псаматос, преструвайки се на отегчен и изненадан едновременно, но в същото време в проницателното му око грейна закачливо пламъче. — Казах у дома, което и имам предвид. Престани да се пениш и да спориш!
Горкичкият Роувър се пенеше, понеже полагаше неистови усилия да произнесе едно безкрайно учтиво „Господин П-саматос“. Докато накрая успя.
— П-прескъпи ми господин П-псаматос — сърцераздирателно подхвана той. — П-пардон, моля, ала п-престъпление би било да не ви кажа, че го срещнах п-пак; и вече не бива да бягам; п-понеже съм си негов, нали така? Значи трябва да се върна обратно п-при него.
— Бабини деветини! Разбира се, че не бива и не би трябвало! Ти принадлежиш на старата госпожа, дето първа те е взела при себе си, и при нея обратно ще се върнеш ти. Не може просто така да се купуват откраднати вещи, същото важи и за омагьосаните, както вероятно щеше да си чувал, ако знаеше Закона, глупаво малко куче! Майката на мъничкия Две похарчи шест пенса за теб и толкова. Пък и бездруго какво е една среща в сънищата? — въздъхна накрая Псаматос и му смигна.
— Мислех, че някои от сънищата на Лунния човек се сбъдват — пророни тъжно мъничкият Роувър.
— О! Нима! Е, това си е работа на Лунния човек. А моята работа е да ти върна тутакси нормалния размер и да те пратя там, където ти е мястото. Артаксеркс се отдаде на други дейности, тъй че няма защо да се притесняваме повече от него. Ела тук!
Той пое Роувър и размаха огромната си длан над главата му, и фокус-мокус-препаратус — никаква промяна! Повтори жеста, но пак нищо.
Тогава Псаматос се измъкна цял от пясъка и Роувър за пръв път видя, че краката му са като на заек. Вълшебникът започна да тъпче и беснее, да рита пясък във въздуха, да гази мидените черупки и да сумти като разярен мопс; но въпреки това не се случи нищо!
— Работа на водораслест магьосник, цял да се изприщи и брадавици да му избият дано! — започна да кълне той. — Работа на персийски събирач на сливи, в гърне да го туриш и на сладко да го свариш!67 — закрещя той и продължи да сипе ругатни, дордето капна. После седна.
— Е, какво пък! — заключи накрая, вече поохладил страстите. — Човек се учи, докато е жив! Ама тоя Артаксеркс е такава странна птица. Кой да предполага, че ще те запомни посред цялата дандания около сватбата си, че ще похаби най-могъщо заклинание за някакво си куче, при това точно преди медения си месец — като че ли първото не беше повече от достатъчно за едно кутре? Сякаш не е достатъчно да извадиш някой от кожата му.
Е, така или иначе, няма защо да си блъскам главата с въпроса какво да се направи — продължи Псаматос, — Има само една възможност. Трябва да отидеш да го намериш и да го помолиш за прошка. Но помни ми думата! Това няма да го забравя и ще му се пише, докато морето стане дважди по-солено и наполовина по-сухо. Вие двамата се поразходете и се върнете след половин час, когато ще съм в по-добро настроение!
67
В оригинала „to pot and jam him“. На жаргон „to pot“ означава „застрелвам, убивам дивеч за храна (не за спорт)“; „to jam“ — „обесвам“ (но в обичайния смисъл „pot“ е „гърне, делва“, a „jam“ — „сладко, конфитюр“ — бел.прев.).