И кой, мислиш, стоеше на прага? Самият Артаксеркс, облечен в нещо като сливовосиньо кадифе, със зелен копринен панталон; от устата му сгърчеше вечната огромна лула, само че сега от нея вместо тютюнев дим излизаха красиви мехурчета с цветовете на дъгата; шапка не се виждаше.
— Здрасти! — рече той. — Значи все пак се появи! Знаех си, че бързо ще ти писне от стария П-саматос (как само изпухтя при това пресилено П). Де да можеше да е на всяка манджа мерудия. Е, какво те води тук долу? Тъкмо имаме празненство и ти ни прекъсна музиката.
— Моля ви, господин Артерксакс, искам да кажа Ертак-саркс — започна Роувър доста шашардисан, като в същото време се стараеше да е колкото се може по-учтив.
— О, не се притеснявай за правилния изговор! Все ми е едно! — тросна се магьосникът. — Минавай направо към обясненията, ама гледай да не се разпростираш много-много; нямам време за разтягане на локуми. Беше погълнат изцяло от собствената си значимост (особено пред непознати) след женитбата си е дъщерята на богатия морски крал и поемането на поста Пасифико-атлантически магьосник (когато не беше наблизо, всички му викаха за по-кратко ПАМ)69. Ако си дошъл по неотложен въпрос, по-добре влез и изчакай във фоайето; след танца може и да намеря малко време.
Затвори вратата зад Роувър и се отдалечи. Кутрето се озова в просторно фоайе под сумрачен купол. Околовръст се виждаха островърхи, запердени с водорасли арки, повечето потънали в тъма; все пак едната беше обляна в светлина и от нея се носеше силна музика, която явно никога не стихваше, която не се повтаряше и не замлъкваше нито за миг.
На Роувър скоро му писна да чака и отиде до лъчистия праг, за да надзърне зад завесите. Пред погледа му се откри бална зала със седем купола и десет хиляди коралови колони, осветена с най-чиста магия и изпълнена с топла и искряща вода. Всички златокоси русалки и тъмнокоси сирени танцуваха страстно и пееха — не се вдигаха на опашките си, а виеха изящни тела във водата, нагоре и надолу, напред и назад в бистрата вода.
Никой не забеляза носа на малкото кученце, подаващ се през завесата от водорасли, така че след като погледа известно време, Роувър се шмугна вътре. Подът беше от сребърен пясък и разгърнати розови пеперудени черупки, които пърхаха нежно в развълнуваната вода, и той внимателно си запроправя път, като гледаше да се придържа към стената, докато внезапно над него прозвуча глас:
— Какво сладко кученце! Сигурна съм, че е земно, а не морско куче70. Как ли се е озовало тук мъничето!
Роувър вдигна глава и видя прелестна морска дама с голям черен гребен в златните коси, която бе приседнала на един риф току над главата му; кърпеше един от зелените чорапи на Артаксеркс, а прискръбната й опашка се поклащаше плавно под нея. Тя, разбира се, беше новата госпожа Артаксеркс (най-известна като принцеса Пам; тя бе доста популярна, което беше далеч повече, отколкото може да се каже за съпруга й). В този момент Артаксеркс седеше до нея и независимо дали имаше или не време за разтягане на локуми, бе принуден да слуша локумите на жена си. Или поне беше седял там, преди да се появи Роувър. Щом забеляза кучето, госпожа Артаксеркс прекъсна тирадата си и кърпенето на чорапа, гмурна се към дъното, сграбчи Роувър в прегръдката си и го отнесе обратно на мястото си. Всъщност беше се настанила край прозореца на първия етаж (прозорецът бе вътрешен) — в морските домове няма стълби, както няма и чадъри, все поради една и съща причина; освен това няма голяма разлика между врати и прозорци.
Не след дълго морската дама положи красивото си (и доста обемно) тяло на дивана и нагласи Роувър в скута си; в същия миг някъде изотдолу се надигна ужасно ръмжене.
— Долу, Роувър! Легни, доброто ми куче! — рече госпожа Артаксеркс. Тя обаче нямаше предвид нашия Роувър; думите й бяха предназначени за едно бяло морско куче, което, въпреки предупреждението все пак се появи с ръмжене и боботене и пляскайки с малките си плавници във водата, раз-пенена от голямата му плоска опашка, а през острата му муцунка излизаха мехурчета.
— Що за отвратителен дребосък! — възкликна новото куче. — Виж му само окаяната опашка! Виж му лапите! И глупавото кожухче!
— А ти погледни себе си — обади се Роувър от скута на морската дама — и няма и да ти хрумне да повториш! Кой те кръсти Роувър? Мелез между патица и попова лъжичка, претендиращ, че е куче! — От което личи, че двамата се харесаха от пръв поглед.
69
Намек за прякора на известния британски политик и министър-председател лорд Палмърсън (1784–1865).
70
(В оригинала sea-dog, за разлика от досегашното mer-dog. — Бел.прев.) Освен буквално „морско куче“, sea-dog е жаргонен израз за опитен моряк (нещо като българското морски вълк).