По време на пътуването се завърза морски бой и аз се щурах по палубата под дъжд от стрели и удари на мечове в щитове. Моряците от „Черния лебед“ превзеха кораба ни и хвърлиха екипажа зад борда. Моят господар беше последен. Застана до драконовата глава и се гмурна в морето както си беше с ризницата; аз скочих подире му.
Той стигна до дъното по-бързо от мен и сирените го хванаха74; помолих ги да го върнат обратно на сушата, понеже мнозина ще плачат за него, ако не се прибере у дома. Те ми се усмихнаха и го понесоха нагоре, за да го отнесат надалеч; днес някои от тях разправят, че го отнесли на брега, други само клатят глави. На тях не може да се разчита, бива ги само да пазят собствените си тайни; в това са по-добри от стридите.
Често си мисля, че наистина са го заровили в белия пясък. Далеч от тук все още лежи част от „Червения червей“, потопен от екипажа на „Черния лебед“; поне беше там последния път, когато наминах по онези места. Около и над него израсна гора от водорасли, покри всичко, с изключение на драконовата глава; като по чудо там не се хванаха дори раковини, а под кораба имаше могила от бял пясък.
Отдавна не съм ходил там. Постепенно се превърнах в морско куче — по-възрастните морски жени някога бяха доста добри магьосници, а една от тях бе особено мила с мен. Именно тя ме поднесе в дар на морския крал, дядото на настоящия морски крал, и оттогава до днес живея тук. Това е моята история. Събитията, за които ти разказах, се случиха преди стотици години, през това време съм посрещнал доста приливи и отливи, но така и не се завърнах у дома. А сега ми разкажи твоята история! Не ми се вярва, ама да не би случайно да идваш от Северното море, а? Някога му казвахме Английско море. Или да познаваш старите места около Оркнейските острови?75
Нашият Роувър трябваше да признае, че никога преди не е чувал друго за море, освен „морето“, при това само бегло.
— Но пък съм бил на луната — похвали се той и разказа на новия си приятел поне толкова, колкото онзи би могъл да разбере.
Морското куче хареса изключително много историята на Роувър и повярва на поне половината от нея.
— Страхотна дълга заплетена история — възкликна той, — най-добрата, която съм чувал от доста време насам. Виждал съм луната. От време на време излизам на повърхността, нали разбираш, но никога не съм си представял, че там може да е така. Ама честно казано!, онова лунно пале е голям нахалник. Трима Роувъровци! И двама са много, ама трима вече е неприлично! И нито за миг не вярвам, че е по-стар от мене; много ще се изненадам, ако изобщо е стигнал стотака.
И сигурно имаше право. Лунното куче, както сигурно сте забелязали, имаше навика да преувеличава.
— И във всеки случай — продължи морското куче — той се е кръстил сам. Докато мен са ме кръстили.
— Мен също — не се стърпя нашето кученце.
— При това се е кръстил безоснователно и преди да си е заслужил името. Идеята на Лунния човек ми хареса. Аз също ще те наричам Роувърандъм; ако бях на твое място, щях да се придържам към това име — както ми се вижда, май никога не знаеш къде ще се озовеш в следващия момент! Да слизаме на вечеря!
Тук се вечеряше риба, но Роувърандъм скоро свикна с това; явно подхождаше на превърнатите му в плавници лапи. След вечеря внезапно си спомни за целта на дългото си пътуване до морското дъно; и хукна да дири Артаксеркс. Завари го да духа мехурчета и да ги превръща в истински топчета за радост на морските деца.
— Моля ви, господин Артаксеркс, дали бихте могъл да бъдете притеснен и да се обърнете към мен… — подхвана Роувърандъм.
— О! Махай се! — извика магьосникът. — Нима не виждаш, че не бих могъл да бъда притеснен? Не сега, зает съм. — Това Артаксеркс отвръщаше често на онези, които не смяташе за важни. Знаеше прекрасно какво иска от него Роувър; ала самият той нямаше закъде да бърза.
Така че Роувърандъм отплува, за да се свие в леглото си, по-скоро да се зарови в купчина водорасли, поникнали на един висок камък в градината. Точно отдолу почиваше старият кит; и ако някой ви каже, че китовете не се спускат до дъното и не остават там да дремят часове наред, не допускайте това да ви притесни. Старият Уин бе изключителен във всички отношения.
— Е? — попита той. — Как се справяш? Така като те гледам, още си с размерите на играчка. Какво му става на Артаксеркс? Не може ли да направи нещо, или не иска?
— Според мен може — отвърна Роувърандъм. — Виж ми новия вид! Но само да понеча да насоча разговора към въпроса за големината ми, той веднага започва да ми обяснява колко е зает и как няма време за разтягане на локуми.
74
Според легендата сирените обичат да завличат смъртни в морето, където държат в плен душите им.
75
Група острови край северното крайбрежие на Шотландия, заселени от викингите през VIII—IX в., шотландско владение от 1476 г.