Когато се върна обратно в градината, с удоволствие установи, че видът му е непроменен; смея да твърдя, че ако не се бе махнал незабавно, магьосникът щеше да го превърне в морски охлюв78 или да го изпрати през девет морета в десето (където и да се намира това), или дори в Бездната79 (на дъното на най-дълбокото море). Беше много ядосан и отиде да се оплаче на морския Роувър.
— По-добре го остави, поне докато свърши понеделника — посъветва го морското куче, — на твое място бих избягвал понеделниците по принцип. Хайде, ела да поплуваме!
След това Роувърандъм даде на магьосника такава дълга почивка, че накрая двамата почти бяха забравили един за друг — всъщност не съвсем: кучетата не забравят лесно хвърлените по тях камъни. Но по всичко личеше, че Роувърандъм се е примирил с мисълта, че ще стане постоянен домашен любимец в двореца. Непрекъснато кръстосваше нанякъде с морското куче, често в компанията на сюрия морски деца. Те не бяха толкова забавни като истинските двукраки деца по мнение на Роувърандъм (но, от друга страна, Роувърандъм не беше кореняк морски жител и не можеше да съди обективно), но все пак го развеселяваха; и можеха да го задържат завинаги при себе си и да го накарат да забрави за малкия Две, ако не се бяха случили някои неща. Когато разберете за какво става въпрос, сами ще си отговорите дали Псаматос има нещо общо с тези събития.
Хубавото беше, че имаше богат избор на деца. Старият морски крал имаше стотици дъщери и хиляди внуци, които до един живееха в двореца; и всички те бяха влюбени в двамата Роувъровци, и не само те, ами и госпожа Артаксеркс. Жалко, че Роувърандъм никога не се реши да й разкаже историята си; тя знаеше как да се оправя с ПАМ във всичките му настроения. Но в този случай, разбира се, Роувърандъм би се върнал у дома по-рано и би пропуснал много неща. Именно с госпожа Артаксеркс и част от морските деца той посети Големите бели пещери, където потъват всички изгубени в морето съкровища и където се пазят съкровищата, принадлежащи изначално на морето; там, разбира се, има купища бисери, складирани и надеждно скрити.
Друг път посетиха един вид по-дребни морски създания в стъклените им къщурки на дъното на морето. Тези вълшебни морски твари рядко плуват, предпочитат да се разхождат и да си пеят по морското дъно или да се возят на мидени колесници с впрягове от миниатюрни рибки; или пък яздят малки зелени рачета с юзди от тънки нишки (които, разбира се, не пречат на рачетата да се отклоняват встрани, както си им е навикът); освен това имат проблеми с морските гоблини, които са по-големи, грозни и свадливи и не правят нищо друго, освен да се бият, да ловят риба и да препускат на морски кончета. Тези гоблини могат да живеят на сушата дълго време и да лудуват сред разпенените вълни край брега при буря. Това го правят и някои от другите морски създания, но те предпочитат спокойните топли нощи на летните вечери край самотни брегове (и естествено поради това е истинска рядкост да ги види човек).
Един ден на гости на двете кучета дойде старият Уин и разнообрази всекидневието им с разходка; беше като да се возиш на движеща се планина. Отсъстваха с дни; и се върнаха откъм източния край на света точно навреме. Китът се изправи и Избълва фонтан вода толкова нависоко, че голяма част от струята отлетя направо през края на света.
Друг път китът ги отведе до другата страна (поне дотам, докъдето посмя), което си беше още по-дълго и вълнуващо пътешествие, най-прекрасното от всички пътешествия на Роувърандъм, както си даде сметка по-късно, когато порасна и стана по-възрастно и мъдро куче. Ще ни е нужна отделна друга история, ако тръгна да ви разказвам за приключенията им в Неизследваните води и надзъртанията им в непознати на географията земи, преди да прекосят Сенчестите морета и да стигнат до великия Залив на страната на вълшебствата (както го наричаме ние) отвъд Магическите острови; и да видят отдалеч последните Западни планини на Елфодом и светлината на Приказната страна над вълните80. На Роувърандъм му се стори, че е мярнал града на елфите връз зеления хълм под Планините, отблясък беличко в далечината; но Уин се гмурна тъй внезапно, че не можеше да бъде сигурен. Ако все пак е бил прав, значи е сред наистина малкото същества на земята, независимо дали на два или четири крака, които могат да твърдят, че са видели тази друга земя, колкото и далеч да се намира тя.
78
В по-ранни варианти на текста се казва, че Роувърандъм „нямаше представа, че докато е под въздействието на най-силното заклинание на Артаксеркс, магьосникът не може да му стори нищо повече“; но тук има противоречие, понеже Артаксеркс вече е омагьосал Роувърандъм втори път, превръщайки го в морско куче.
79
В оригинала „to go to the Pot“ — провалям се, отивам по дяволите, но тъй като по-нататък става ясно, че Бездната (the Pot) е една от двете пещери, достатъчно големи, за да поберат огромния Морски змей, Толкин вероятно има предвид и значението на pot според северния диалект — „дълбока дупка, бездна, пъкъл“.
80
В митологията на Толкин Сенчестите морета и Магическите острови скриват и пазят Аман (Елфодом и дома на Валарите, или боговете) от останалата част на света.