— Ако това се разчуе, ще си изпатя! — рече Уин. — Никой от Външните земи81 не бива да идва тук; и малцина са идвали. Трай си!
Та какво споменах за кучетата? Че не забравят хвърлени срещу тях камъни. Е, въпреки всичките тези екскурзии и удивителни пътешествия дълбоко в себе си Роувърандъм не го забрави. И то изплуваше на повърхността на съзнанието му всеки път, щом се прибереше у дома.
Първата му мисъл беше: „Къде е старият магьосник? Няма никакъв смисъл да бъда учтив с него! Дори при най-малката възможност пак бих го захапал за крачола.“
Веднъж беше точно в такова разположение на духа, когато след безуспешни опити да поговори на четири очи с Артаксеркс случайно го видя да минава наблизо по един от кралските пътища, тръгващи от двореца. Той, разбира се, бе твърде горд с възрастта си, за да се снабди с опашка или плавници, или да се научи да плува както трябва. Единственото, което правеше като риба, бе да пие (дори в морето, явно беше жаден)82; прекарваше доста време, което вместо да оползотворява с държавни дела, уплътняваше с правене на сайдер в огромни бурета в покоите си. А наложеше ли се да бърза за някъде, използваше превозни средства. Когато Роувърандъм го видя, Артаксеркс беше подкарал своя експрес — гигантска сърцевидна мида с впряг от седем акули. Всички мигновено отскачаха от пътя му, понеже акулите хапеха.
— Да го последваме — викна Роувърандъм към морското куче; и го последваха; и двете лоши кучета започнаха да замерят с камъни колесницата всеки път, щом тя се пъхнеше под скалите. Както вече ви казах, и двамата хапеха светкавично; профучаваха напред, криеха се във водорасловите храсти и бутаха всичко, което можеше да се бутне от скалите. Магьосникът страшно се ядоса, ала двамата внимаваха да останат незабелязани.
Още на тръгване Артаксеркс не бе в особено добро настроение, но скоро го обзе истинска ярост — ярост, далеч не лишена от тревога. Понеже отиваше да разследва щетите, нанесени от необичаен, внезапно появил се водовъртеж — при това в една част на морето, която никак не обичаше; мислеше си (при това с пълно право), че в тази посока живеят отвратителни твари, които е най-добре да не бъдат закачани. Смея да предполагам, че се досещате за какво става въпрос; поне Артаксеркс се досещаше. Древният Морски змей се пробуждаше или поне имаше смътни намерения да започне да се пробужда.
Този змей спеше дълбоко от години, но вече започваше да се обръща. Опънат, дължината му със сигурност покриваше стотина мили (според мълвата дори опасвал земята от Края до Края83, но това е по-скоро преувеличено); а навие ли се на спирала, има само още една пещера, освен Бездната (където някога е живял и където много хора искат да се върне), една-единствена пещера във всички океани, която може да го побере, а тя, за голямо съжаление, се намираше на няма и сто мили от чертога на морския крал.
Но беше доста глупаво именно на ПАМ да бъде възложено да се заеме с въпроса; понеже, разбира се, Морският змей е твърде огромен и силен, и стар, и идиотски, за да се поддава на какъвто и да е контрол (първичен, праисторически, морскороден, забележителен, митичен и глупав са други прилагателни, които му подхождат)84; а това Артаксеркс го знаеше абсолютно сигурно и категорично.
Дори Лунния човек, ако ще да се труди петдесет години, не би могъл да сътвори достатъчно голямо, дълго и мощно заклинание, та да го усмири. Един-единствен път се опита Лунния човек (след като получи специална заявка), в резултат на което най-малко един континент потъна в морето85.
Горкичкият стар Артаксеркс летеше право към входа на пещерата на Морския змей. Тъкмо слизаше от колесницата си, когато мерна върха на опашката на чудовището да се подава от входа; тя бе по-голяма от гигантски варели за вода, наредени един до друг, освен това зелена и слузеста. Това му бе напълно достатъчно86. Прищя му се моментално да се прибере у дома, преди Червеят да се е обърнал отново87 — понеже всички червеи се обръщат на неравноделни и неочаквани интервали.
За всичко бе виновен малкият Роувърандъм! Той не знаеше нищо за Морския змей и неговата страховитост и огромност; мислите му бяха съсредоточени върху това как да захапе злонамерения магьосник. Така че при първата удала му се възможност — Артаксеркс стоеше с ококорени очи и глупав вид пред видимата част от опашката на Змея, а атовете му изобщо не забелязваха какво става — Роувърандъм се промъкна и ухапа едната акула по опашката, ей така, на шега. На шега! Каква ти шега! Акулата скочи право напред и колесницата полетя след нея; а Артаксеркс, който тъкмо се обръщаше, за да се качи на мястото си, се просна ничком на земята. Тогава акулата ухапа единственото, до което имаше достъп в този миг, а именно колежката пред себе си; тя на свой ред ухапа следващата; и тъй нататък, докато последната от седемте, в невъзможност да ухапе нещо друго — и таз хубава!, що за идиотка, — да вземе да гризне Морския змей по опашката!
83
Отпратка към змията на Мидгард (Средният свят, който ще стане свят на хората. — Бел.прев.) от норвежката митология, която по море опасва земята. Но също така и към библейската Книга на Йов, 41:17, където се казва за левиатана: „Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.“ — Толкин не е уеднаквил главните букви в изписването на „края“. В това издание се приема малката буква, с изключение на израза „от Края до Края“ в този пасаж, където е нужна повече яснота.
84
Списъкът от
85
В случая се има предвид Атлантида, тъй като през 1927 г. потъналият остров Нуменор още не е влязъл в Толкиновата митология, а цитираната фраза присъства и в по-ранните варианти на текста.
86
Вж. „Фермера Джайлс от Емз“: „Всъщност (кучето Джарм — бел.прев.) за малко да се сблъска с опашката на току-що приземилия се (дракон — бел.прев.) Хризофилакс Гмуреца. Никое куче никога не е подвивало опашка тъй бързо и не е търтило да бяга тъй светкавично към дома си“ (Цит. издание).
87
Заиграване с поговорката „Even a worm will turn“ — и най-слабото същество ще въстане срещу мъчителите си, ако бъде предизвикано, — тук приложена директно към могъщия Морски змей. В англосакнонската и норвежката митология worm (wyrm) се използва често за обозначаване на дракон или змей.