А това, което каза Морският змей, беше: „Стига с тези ГЛУПОСТИ!“
След което добави:
— Ако този презрян магьосник не се махне веднагически и ако някога посмее да си топне дори крака в морето, ще ИЗЛЯЗА; и първо ще изям него, след което ще натроша всичко на ситни парченца. Аз казах. Лека нощ!
И госпожа Артаксеркс отнесе припадналия ПАМ у дома.
След като той дойде на себе си — което стана бързо, погрижиха се за това, — вдигна заклинанието от Змея и си събра багажа; а хората викаха и скандираха:
— ПАМ вън! Добре, че се отървахме! Ние казахме. Лека нощ!
А морският крал рече:
— Не искаме да те губим, но сме на мнение, че трябва да си вървиш.
Което накара Артаксеркс да се почувства ужасно дребен и маловажен (не че не му беше полезно). Дори морското куче му се изсмя в лицето.
Може да звучи смешно, но Роувърандъм бе доста развълнуван. В крайна сметка той имаше причини да смята, че магията на Артаксеркс не е била напълно безполезна. Пък и нали не друг, а Роувърандъм ухапа акулата по опашката? А и всичко започна с онова захапване за крачола. А и той самият идеше от Сушата, та затова му се стори доста жестоко спрямо горкия сухоземен магьосник да бъде преследван от цялото морско войнство.
Така или иначе, той отиде при стария си познайник и рече:
— Моля ви, господин Артаксеркс…!
— Да? — отвърна магьосникът необичайно любезно (беше щастлив да не го наричат ПАМ, а и не бе чувал обръщението „господине“ от седмици). Да? Какво има, кученце?
— Моля за извинение наистина. Ужасно съжалявам, искам да кажа. Не съм искал да разваля репутацията ви. — Роувърандъм говореше за Морския змей и опашката на акулата, но (за щастие) Артаксеркс помисли, че има предвид панталона му.
— Хайде сега! — прекъсна го той. — Да не говорим за минали дрязги. Колкото по-малко разправяш, толкоз по-бързо поправяш — тоест зашиваш90. Май ще е най-добре и двамата да си вървим у дома.
— Но, моля ви, господин Артаксеркс — продължи Роувърандъм, — не бихте ли си направили труда да ми върнете предишната големина?
— Ама, разбира се! — възкликна магьосникът, доволен, че е намерил някой, който все още го мисли за способен на нещо. — Разбира се! Но докато си още тук, в този ти вид за теб е най-безопасно. Дай най-напред да се измъкнем от това! А точно в момента съм наистина и сериозно зает.
А той наистина и сериозно беше зает. Отиде в ателието да си събере личните принадлежности, отличителните знаци, символи, бележки, книги с рецепти, еликсири, апаратура и торбички и шишенца с най-разнообразни заклинания. Изгори всичко, що можеше да се изгори в защитената си от вода пещ; останалото скри в градината в задния двор. А оттогава насетне се случиха пречудни събития: цветята до едно пощуряха, зеленчуците израснаха чудовищни, а рибите, които ги ядяха, се превърнаха в морски червеи, морски котки, морски крави, морски лъвове, морски тигри, морски дяволи, делфини, дугонги, октоподи, тюлени91 и бедствия или бяха полуотровени; и фантазии, видения, обърквания, илюзии и халюцинации избуяха тъй нагъсто, че обитателите на двореца вече нямаха миг покой и бяха принудени да се изнесат. Истината е, че започнаха да уважават паметта на магьосника едва когато го загубиха. Ала това стана доста по-късно. Сега-засега надаваха всеобщ вой да се маха.
Когато приключи с приготовленията, Артаксеркс се сбогува с морския крал — доста сдържано; и дори морските деца явно не страдаха много, той толкова често бе зает и случаите на правене на мехурчета (като онзи, за който ви споменах) бяха изключителна рядкост. Някои от многобройните му снахи се опитаха да проявят любезност, особено в присъствието на госпожа Артаксеркс; но истината е, че всички с нетърпение очакваха мига, в който ще прекрачи портата, за да могат да изпратят смирено съобщение на Морския змей:
„Жалкият магьосник си замина и няма да се върне веч, Ваше Благоговейство. Умоляваме ви да продължите съня си!“
Госпожа Артаксеркс, разбира се, също замина. Морският крал имаше толкова много дъщери, че можеше да си позволи да загуби една, без да страда особено, особено десетата подред от най-старите. Дари я с торба скъпоценности и мокра целувка на прага и се върна обратно на трона си. Но всички останали много страдаха, особено кохортата морски племеннички и племенници на госпожа Артаксеркс; много им беше мъчно и от загубата на Роувърандъм.
90
Каламбур с поговорката „Least said, soonest mended“ („От много приказки файда няма“), отпращащ към инцидента с нахапания крачол на магьосника. — Бел.прев.
91
Явно Толкин намеква, че Артаксеркс е превърнал рибите в нетипични за морския свят създания (понеже самият магьосник не принадлежи към този свят). Всъщност повечето от тях, независимо от имената им, са реално съществуващи морски обитатели.