С публикуването на все повече Толкинови книги в двайсет и петте години след смъртта му става ясно, че между почти всички негови произведения съществува връзка, понякога макар и едва доловима, и че всяка творба хвърля полезна светлина върху останалите. „Роувърандъм“ е поредното доказателство за това. Малцина от читателите на „Хобитът“ ще пропуснат да забележат сходствата между страховития полет на Роувър на гърба на Буревестник към скалния дом на гларуса и полета на Билбо до орловото гнездо, както и между паяците, с които се сблъсква Роувърандъм на луната, и тези в Мраколес; нежните коремчета на драконите; и че всеки от тримата докачливи магьосници в Роувърандъм — Артаксеркс, Псаматос и Лунния човек — е посвоему предшественик на Гандалф.
Остана да добавим няколко думи и за илюстрациите към текста. Те са разгледани подробно в „Дж. P. P. Толкин: художник и илюстратор“ (1995); но тук, където най-после се отпечатват заедно с пълния текст на произведението, техните качества и недостатъци изпъкват най-добре. Те не са предвидени за илюстрации на печатно издание и не са разпределени тематично в съответствие със сюжета. Различават се дори по стил и техника: две са с туш, две с водни бои и една с цветни моливи. Четири от илюстрациите са детайлно изпълнени, докато петата, изобразяваща пристигащия на луната Роувър, е доста по-схематична, като Роувър, Буревестник и Лунния човек са неудобно мънички.
В тази рисунка Толкин вероятно е обръщал повече внимание на кулата и пустинния пейзаж, несъответстващ на лунните гори, описани в „Роувърандъм“. По-ранният „Лунен пейзаж“ е по-верен на текста: в него има дървета със сини листа и „ширнали се простори от бледосиньо и зелено там, където високите островърхи планини хвърляха дългите си сенки“. Тя би трябвало да илюстрира мига, в който Роувърандъм и Лунния човек на връщане от посещението си в тъмната страна виждат „светът да изплува… над плещите на Лунните планини“. Но тук светът определено не е плосък: показани са само двете Америки, така че Англия и другите райони на земята, споменати в приказката, би следвало да са от другата страна на земното кълбо.
„Белият дракон преследва Роувърандъм и лунното куче“ също отговаря на текста и съдържа някои интересни моменти извън дракона и двете крилати кучета. Над заглавието се вижда един от лунните паяци, както и нещо, което най-вероятно е пеперуда дракон; а на небето земята отново е изобразена като кълбо. Когато се заема с илюстрирането на „Хобитът“, Толкин използва същия дракон в картата, както и в изобразяването на Мраколес.
Прекрасната рисунка с водни бои „Градините на чертога на морския крал“ изобразява двореца и градините му в цялата им прелест, вместо да се мъчи да илюстрира страховитото пътуване на Роувърандъм нагоре по пътеката. Китът Уин се вижда в горния ляв ъгъл и много наподобява левиатана в една от Киплинговите илюстрации към „Защо китът има тясно гърло“ в „Приказки“ („Just So Stories“, 1902).
Но Къщата, откъдето Роувър започва приключенията си като „играчка“ е истинска загадка. Заглавието поражда очакването, че ще видим къщата, където Роувър за първи път среща Артаксеркс, макар никъде в текста да не се споменава, че в близост до къщата е имало ферма. Освен това мержелеещото се на заден план море и прелитащият над водата гларус влиза в противоречие с твърдението, че Роувър не е „ни виждал, ни помирисвал море“, преди да бъде отнесен на плажа от малкия Две. В същото време е изключено това да е къщата на бащата на момчетата, описана като бяла и възкачена на висока скала с градини, спускащи се чак до морето. Изкушаваме се да предположим, че вероятно тази рисунка първоначално не е била свързана с настоящата приказка, след което определени детайли, като например гларусът, са били добавени, за да й бъде придаден подходящ вид. Кучето в черно и бяло в левия долен ъгъл вероятно би следвало да изобразява Роувър, а черното животинче пред него — също като Роувър частично закрито от едно прасе — може би е котката Тинкър; но нито едното, нито другото може да се твърди със сигурност.
Следващият текст се базира на най-късната версия на „Роувърандъм“. Толкин не завършва окончателно нито един вариант така, че да е готов за публикуване, и е повече от сигурно, че би направил още много поправки и преработки, за да направи материала по-подходящ за читатели извън най-близкото му обкръжение. Увлечен в писане, Толкин често допуска противоречия по отношение на пунктуация и главни букви; при редактирането на „Роувърандъм“ сме следвали неговата (по принцип минималистична) практика там, където намеренията му са ясно доловими, но сме коригирали пунктуационните знаци и главните букви в случаите, когато е изглеждало нужно, а също така сме поправяли някои явни грешки, допуснати при печатането на машина. Следвайки съвета на Кристофър Толкин, сме си позволили да внесем някои корекции в очевидно тромави словосъчетания (но сме запазили непроменени други); като цяло обаче текстът изглежда така, както го е оставил неговият автор.