Стоеше на входа на коридора, по който току-що бе дотичал — в тялото му имаше нещо непропорционално, подобно на храма, който тя трябваше да прекоси; струваше се й се, че го гледа през бистрите води на буен поток. И все пак в този миг бикът стоеше неподвижно. Главата му бе наведена. Огромно предно копито, разцепено толкова дълбоко, че приличаше на гигантски птичи крак, неуморно риеше по каменните плочи. Животното се извисяваше над Роузи поне с десет сантиметра и може би тежеше най-малко два тона. Горната част на главата му бе плоска като камък и лъщеше като коприна. Рогата му бяха къси, най-много една педя, но изглеждаха доста здрави, а върховете им бяха силно заострени. Тя си представи съвсем ясно как се забиват в голия й корем… или в гърба й, ако се опита да избяга. Само не знаеше какво ще изпита, ако умре по този начин — въпреки всичките години, които бе прекарала с Норман, бе неспособна да си го представи.
Бикът повдигна глава и Роузи се увери, че наистина има само едно око — мътно синьо образувание, разположено точно над муцуната му. Животното отново наведе глава и продължи да рие ожесточено. В същия миг тя проумя и нещо друго — то се готвеше да я нападне.
Бебето нададе оглушителен писък почти в ухото й и така я стресна, че Роузи едва не подскочи.
— Шшт — прошепна му и го залюля на ръце. — Шшт, тихо, миличка. Няма страшно, няма страшно.
Но всъщност беше страшно, при това много страшно. Бикът на входа на тесния коридор ще я разпори и ще украси необикновените светещи стени с вътрешностите й. Сигурно на този зелен фон ще изглеждат черни, също като ония неща, които от време на време се раздвижват в дълбините на камъка. Тук нямаше къде да се скрие, нямаше пукната колона, а ако се спусне към прохода, по който бе дошла, слепият звяр ще чуе стъпките й и ще я пресрещне още преди да е успяла да прекоси помещението и наполовина — ще я намушка, ще я подхвърли към стената, после пак ще я намушка и ще я стъпче до смърт. Същото ще направи и с детето, ако изобщо съумее да го задържи. „Едноок е и окото му е съвсем сляпо, ама носът му си е съвсем в ред.“
Роузи гледаше звяра с широко отворени очи, сякаш омагьосана от потропващото копито. А когато най-сетне престане да рие…
Сведе поглед към влажната, омачкана нощница, която стискаше в ръка. Нощницата, в която бе скрит увитият в парцал камък.
„Ама носът му си е съвсем в ред.“
Притискайки детето към рамото си с дясната си ръка. Роузи се отпусна на коляно, без да откъсва поглед от бика. С лявата ръка разви нощницата. Като загръщаше камъка, парчето, напоено с кръвта на „Уенди Яроу“ бе тъмночервено на цвят, но дъждът бе измил кръвта и платът бе станал бледорозов. Само краищата, които бяха вързани на възел, бяха по-ярки — всъщност имаха пурпурночервен цвят.
Вдигна камъка с лявата си ръка и почувства тежестта му. Бикът трепна и в същия миг тя замахна и търколи камъка по пода, малко встрани от чудовището. То тежко обърна глава наляво, ноздрите му потръпнаха и животното се хвърли към вързопа, подмамено от шума и миризмата.
Роузи веднага се изправи. Измачканата си нощница изостави до постелята на бебето, но малкото пакетче със семките продължи да стиска в ръка, без изобщо да си дава сметка за това. Помнеше само как се втурна към желания коридор, а през това време Ериниъс се нахвърли върху камъка, подритна го с все сила встрани, хвърли се към него, блъсна го с плоското си чело, запрати го в съседен коридор и отново хукна подир него, пръхтейки гърлено. Роузи се затича колкото се може по-бързо, но сякаш се движеше на забавен кадър — и всичко отново й заприлича на сън, защото насън човек винаги тича така, особено в кошмарите, когато врагът винаги те следва на две крачки. В страшните сънища бягството е като балет под вода.
Потъна в тесния проход в момента, в който животното се обърна и ужасният тропот започна да ги настига. Звярът се движеше със страхотна бързина, идеше право към нея, и щом я достигна, Роузи изкрещя, притисна пищящото дете към гърдите си и хукна с всичка сила. Нямаше смисъл. Бикът бе по-бърз. Задмина я… а сетне сви зад ъгъла в отсрещния край на стената отдясно. Ериниъс бе открил измамата навреме, за да се върне и да я настигне, но бе объркат коридорите и се хвърли в съседния проход.