На фона на небето вече изникна силуетът на сложната конструкция на увеселителното влакче в лунапарка, а веселите писъци на забавляващите се пътници се издигаха над него като влажни изпарения. Тя се притисна към младия мъж и се засмя. Каза си, че всичко ще бъде наред, а когато пред очите й за миг се появи лисицата с тъмните зорки очи, се отърси от спомена, както сватбар отпъжда мисълта за неотдавнашна смърт.
6
Докато мотоциклетът на Бил Стайнър внимателно пълзеше по черния път към Шорленд, Норман предпазливо обикаляше откраднатата кола огромния паркинг на Прес Стрийт. Той се намираше на пет пресечки от Етингър Пиър и обслужваше едновременно пет-шест крайбрежни атракции — увеселителния парк, аквариума, „Стария град“, както и околните магазини и ресторанти. Тези места за отдих и развлечение разполагаха със собствени паркинги, но той не искаше да оставя колата си много наблизо. Може да се наложи бързо да изчезне, а в такъв случай би било крайно неприятно да попадне в задръстване.
В десет без петнадесет в събота сутрин предната част на паркинга бе почти пуста — много неудобно за човек, който се опитва да остане незабелязан — но доста от местата в дъното, определени за по-дълъг престой, бяха заети; собствениците на автомобилите навярно бяха заминали на север с ферибота на екскурзия или пък на риболов за ден-два. Норман намести форда между две каравани — едната беше марка „Уинибаго“, с регистрация от щата Юта, а другата беше огромен „Роудкинг RV“, с номер от щата Масачузетс. Сгушен между тези гиганти, фордът едва се забелязваше, точно както искаше той.
Слезе от колата, взе от задната седалка новото си кожено яке, облече го и си сложи тъмни очила. После мина зад колата и като се увери, че никой не го вижда, отвори багажника. Измъкна инвалидната количка и я разгъна.
Цялата беше в лепенки от Културния център. Заседателните им зали и големият салон на горния етаж може да са пълни с умни хора, които четат лекции и участват в симпозиуми, нов сувенирния магазин на партера намери точно това, което търсеше — какви ли не идиотщини. Надали щеше да има голяма полза от ключодържател с огледалото на Венера и плакат на жена, разпната на Голгота (ИСУСИНА ИЗКУПИ ГРЕХОВЕТЕ ВИ НА КРЪСТА), но лепенките за кола отговаряха идеално на целта. „НА ЕДНА ЖЕНА Й Е НЕОБХОДИМ МЪЖ, КОЛКОТО НА РИБА ВЕЛОСИПЕД“, твърдеше една. В друга, очевидно творение на някого, който никога не бе виждал гъска с коса и вежди, опърлени на газова печка, гръмко се заявяваше, че „ЖЕНИТЕ НЕ СА СМЕШНИ!“ Имаше още какви ли не: „АЗ ГЛАСУВАМ. ПОДКРЕПЯМ АБОРТА И СМЯТАМ, ЧЕ СЕКСЪТ Е ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС“; „У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е. КАКВО СПОРЕД ВАС ОЗНАЧАВА ЗА МЕН?“ Норман се чудеше дали някое от тия безполови чудеса на природата са чували, че авторът на тази песен е мъж. Въпреки това купи от всичките. Залепи онази, която му хареса най-много, до поставката уокмен на задната облегалка, облицована в изкуствена кожа: „АЗ СЪМ МЪЖ, КОЙТО УВАЖАВА ЖЕНИТЕ.“
„Което е самата истина — мислено си отбеляза и отново набързо се огледа, да не би някой да забележи инвалида, който пъргаво скочи в количката си. — Защо да не ги уважавам — стига да се държат както трябва.“
Наоколо нямаше жива душа, камо ли някой, който да наблюдава именно него. Извъртя количката и се огледа в страничното стъкло на съвсем скоро измитата си кола. „Е? — запита се. — Какво ще кажеш? Ще мине ли?“
Вярваше, че ще успее. Тъй като бе абсолютно немислимо да се дегизира, се бе опитал да отиде една крачка по-нататък — да създаде действителен образ, както добрите актьори пресъздават героите си на сцената. Дори му бе измислил име — щеше да го кръсти Хъмп Питърсън. Хъмп беше ветеран от войната и в продължение на десетина години след завръщането си от фронта се мъкнал с някаква престъпна рокерска банда, в каквито обикновено жените имат много ограничено участие. После станала катастрофата. Много бира, мокра настилка, брегови устои. Парализират се от кръста надолу, но към живота го върнала една свята млада жена на име…