— Я виж ти, Дърта-Гърта! — възкликна той. — Искаш да се сборим ли, Гърти? Това ли искаш? Да се сборим? Ще ме понаплескаш, за да слушкам, така ли? — Разхили се и се тупна с длан по гърдите, за да покаже колко е доволен от идеята. Циповете на якето дръпнаха.
Гърт стрелна с поглед Синтия, която оглеждаше тялото си с почуда, сякаш се питаше къде ли е изчезнала ризата й.
— Бягай, Синтия!
Момичето вдигна към нея замаян поглед, отстъпи две крачки назад и се опря на стената, сякаш самата мисъл за бягство я бе изтощила. По лицето й като втасващо тесто се надигаха насинени подутини.
— Гърт-Гърт-боу-Бърт — занарежда Норман и запристъпва към едрата негърка. — Банана-фана-фоу-Фърт, фии-фи-моу-Мърт… Гърт! — Разсмя се като дете, а после отри окървавената си уста. По голата му глава лъщяха капки пот. Приличаха на пайети. — Оооо, Гърти — монотонно продължи да тананика мъжът, а горната част на тялото му се накланяше ту наляво, ту надясно, като кобра, подмамена от свирката на укротителя. — Оооо, Гърти. Ще ми станеш на поничка. Ще те обърна наопаки като ръкавица, ще…
— Айде, ела де! — кресна тя в отговор. — Това да не ти е училищна забава, смотаняк задръстен! Като толкова съм ти притрябвала, ела де!
Даниълс престана да се криви и зяпна насреща й, очевидно неспособен да проумее факта, че тъпата бъчва му се бе развикала. Че се опитваше да го предизвика. В това време Синтия направи още две-три колебливи крачки, панталонките й се отриха с шумолене о стената и тя отново се опря на тухления зид.
Гърт протегна ръце напред, извърнати с дланите навътре, отдалечени една от друга на около петдесет сантиметра. Пръстите й бяха присвити като нокти на хищна птица. Приведе глава и тромаво се запоклаща като мечка. Като видя отбранителната й поза, той забрави слисването си и страшно се развесели.
— Какво си намислила, Гърт? На Брус Лий ли смяташ да се правиш? Е, не искам да те разочаровам, ама той пукна, Гърти. А само след петнадесет секунди същото ще ти се случи и на теб — след петнадесет секунди ще си просто труп на една дърта тлъста негьрка. — Той се разхили.
Тя изведнъж се сети за Лана Клайн, която преди малко се оглеждаше притеснено и все пак реши да я изчака.
— Лана! — извика с все сила. — Той е тук! Ако още си там, тичай за помощ!
Мъжът на Роузи отново се стресна, но после се отпусна. Лицето му отново се разтегна в усмивка. Хвърли поглед през рамо да се увери, че Синтия още не е изчезнала, а после отново се обърна към Гърт и започна да се поклаща наляво-надясно.
— Къде е жена ми? Кажи ми къде е и може да се разминеш само със счупена ръка. Даже току-виж съм те пуснал. Тя ми задигна банковата карта. Просто искам да си я получа.
„Не мога да го нападна — разсъждаваше едрата жена в това време. — Трябва той да го направи, иначе няма да се справя. Как обаче да го накарам да се приближи?“
Замисли се за Питър Слоуик — припомни си за липсващата част от тялото му и за другите части, където белезите от ухапване бяха най-многобройни — и като че съумя да си отговори на въпроса.
— За теб „изяж ме“ има съвсем буквално значение, нали, педераст такъв? Не ти стигаше да му направиш свирка, значи? Та какво казваш? Ще ме нападаш ли, или прекалено много те е страх от жените?
Сега вече усмивката му не просто угасна — на Гърт й се стори, че буквално чу как гримасата пада от лицето му и се разбива като ледена шушулка в металните бомбета на обувките му. Норман престана да се клати.
— ЩЕ ТЕ УБИЯ, КУЧКА ТАКАВА!
Тя се извърна настрана и се приготви за същата хватка, която показваше на Синтия в деня, когато Роузи донесе новата си картина в „Дъщери и сестри“. Този път задържа ръцете си доста по-дълго време, отколкото учеше момичетата да правят, знаейки, че дори сляпата ярост на това животно не е сигурна гаранция, че ще успее да го преметне — той бе силен мъж и ако не го подхване както трябва, просто ще я смели като плъх във вършачка. Норман се хвърли срещу нея и раззина уста, готов да хапе. Гърт приклекна още по-ниско — задникът й вече се опираше в стената — и безмълвно се помоли: „Господи, помогни ми.“ После сграбчи дебелите му космати китки.
„Не мисли, за да не развалиш всичко“ — заповяда си тя, после се извърна към него, подложи му огромния си хълбок и светкавично го преметна наляво. Под огромната тежест краката й се раздалечиха; на кадифяната й пола не й провървя — червената дреха се разпори почти до талията с пукот, подобен на припламването на боровите съчки в камината.
Хватката беше добра. Норман прелетя над хълбока й и наместо яростното изражение на лицето му се изписа безкрайно слисване. Приземи се челно в инвалидната си количка. Тя се преобърна и го захлупи.