Сграбчи я за гърлото. Тя нададе хриплив вой, който искаше да мине за писък, и се изтръгна от ръцете му с изненадваща, неустоима сила. Въпреки това щеше да успее да я задържи, ако не беше маската. Гумата се плъзна по влажната му ръка и жената съумя да се откопчи, после политна към вратата, размахвайки разперените си ръце, но Норман не осъзна веднага какво се случи след това.
Чу се някакъв звук, сякаш тапа отхвръкна от бутилка, и Пам започна лудешки да се мята и да удря по вратата, но главата й оставаше изкривена назад под неестествен ъгъл, сякаш неотклонно следеше с поглед издигането на националния флаг на някоя тържествена церемония.
— А? — възкликна Норман и в този миг пред очите му изникна Фърд, който се беше изкривил на една страна. Фердинанд му се стори пиян.
— Уууупс — възкликна бикът.
Норман дръпна маската от ръката си и я натика в джоба си — дочу нов звук, който наподобяваше дъждовни капки. Сведе поглед и установи, че лявата обувка на Пам вече не беше чисто бяла. Беше станала червена. Беше плувнала в кръв, която се стичаше по пода и образуваше дълги червени ивици. Тя продължаваше неистово да размахва ръце. На Норман те му заприличаха на птички.
Сякаш бе прикована към вратата, а когато пристъпи до нея, Даниълс установи, че всъщност наистина в известен смисъл е прикована към вратата. На проклетата врата беше поставена закачалка. Пам се бе изтръгнала от ръце му, беше се втурнала напред и се беше забила право в закачалката. Металната кука се оеше забучила в лявото й око.
— О, Пам, дявол да го вземе, глупачка такава — изстена, едновременно вбесен и потресен. Глупавата усмивка на бика, който казва „Ууупс“ като многознайните герои в анимационните филмчета на „Уорнър Брадърс“, още му беше пред очите.
Издърпа я от куката. Чу се неописуемо изхрущяване. Здравото й око — то му се стори изумително синьо — се взираше в него с безмълвен ужас.
Тя отвори уста и изписка.
Без изобщо да се замисля, Норман я сграбчи — сякаш ръцете му сами се впиха под нежните извики на челюстите й и рязко извиха главата й. Нещо изпука — сякаш някой настъпи изсъхнала греда — и Пам увисна в ръцете му. Замина си, а каквото и да е знаела за Роуз, замина с нея.
— Ах, ти, загубена фуста — изпъхтя. — Навря се в скапаната закачалка, ама че си глупава!
Разтърси тялото й. Главата й се люшна безчувствено. На бялата униформа се виждаше червено петно. Норман отнесе мъртвата жена до рафта с покривките и я настани върху купчината. Краката й се разпериха безжизнено.
— Нагла кучка. Сега как ще избягаш? — Кръстоса краката й. Едната й ръка се изплъзна и тупна върху виолетовите завивки. На китката й беше надяната идиотска цикламена гривна — малко приличаше на телефонен кабел. На нея беше закачен ключ.
Той се вгледа в ключа, после извърна поглед към шкафчетата в отсрещния край на стаята.
„Не можеш да идеш там, Норми — каза баща му. — Знам какво си мислиш, но е чиста лудост дори да се доближиш до Дърам Авеню.“
Норман се ухили. Чиста лудост. Като се замисли човек, чак да го досмешее. Пък и къде другаде да иде? Какво друго му остава? Нямаше много бреме. Мостовете зад него вече злорадо горяха — всички до един.
— Всичко се обърка — промърмори Норман Даниълс и измъкна гривната. Захапа я, докато нахлузи маската на ръката си, и застана пред шкафчетата. После остави Фърд да огледа надписите.
— Това — Фърд отри гумената си муцуна о надписа „ПАМ ХЕЙВЪРФОРД“.
Ключът стана. В гардеробчето имаше дънки, тениска, спортен сутиен, чанта с принадлежности за баня, а освен това дамската чанта на Пам. Норман я отнесе при кошовете с прането и изсипа съдържанието й върху кърпите. Размаха ръка и накара Фердинанд да кръжи над джунджуриите като причудлив разузнавачески сателит.
— О-хо, я виж ти — промърмори гуменият бик.
Сред козметичните принадлежности, кърпичките и документите Норман изрови тънка сива пластмасова карта. Без съмнение това бе ключът към бърлогата им. Той я взе, обърна я…
— Чакай — нареди бикът. Наклони се към ухото на Норман и му пошепна нещо, поклащайки рога.
Мъжът се вслуша, след това кимна. Отново изхлузи маската от изпотената си длан, натъпка я в джоба си и се наведе над рапилените предмети. Този път ги прерови с внимание, както би разследвал „сцената на събитието“, казано на модерния жаргон — само дето тогава би го правил с молив или химикал и не би пипал с пръсти.