— Разкажи ни за работата — обърна се Гърт към Роузи. — Чух те да споменаваш някаква работа.
— Разкажи ни всичко — намеси се и Пам.
— Да, разкажи ни всичко поред. А след това ще дойдеш ли за малко при мен? — обади се Ала.
— Онова… онова, което очаквам ли е?
— Струва ми, че да — усмихна се тя.
8
— Квартирата е чудесна, една от най-хубавите в списъка. Аз много се радвам, надявам се, ти също — започна Ана.
На ръба на бюрото й едва се крепеше купчина рекламни листовки за предстоящия пикник-концерт под надслов „Потънете в лятото“, който „Дъщери и сестри“ организираха, за да наберат средства, да печелят популярност, пък и като повод за веселие. Ана взе една листовка и нахвърли на гърба скица па жилището.
— Тук е кухненският бокс, отсам имаш ниша за леглото, а тук — нещо като дневна. Това е банята. Почти няма къде да се обърнеш — ако седнеш на дивана, краката ти стигат едва ли не до душа, но важното е, че стаята е твоя.
— Да — промърмори Роузи. — Моя.
Отново я обземаше позабравеното за няколко седмици чувство, че сякаш живее в някакъв чудесен сън и всеки миг ще се събуди на спалнята до Норман.
— Гледката е приятна — е, не е изглед към езерото, разбира се, но Брайънт Парк е хубаво място, особено през лятото. Стаята е на втория етаж. През осемдесетте години кварталът беше доста позападнал, но напоследък са започнали да го благоустрояват.
— Говориш така, сякаш си живяла там.
Ана сви рамене — правеше го толкова приятно и изискано — и начерта коридора пред стаята и стълбището. Рисуваше с точните движения на чертожник. Отговори, без да вдига поглед от схемата:
— Доста пъти съм била там. Но ти, разбира се, нямаше това предвид, нали?
— Не.
— Знаеш ли, сякаш с всяка жена, която ни напуска, си отива и частица от мен самата. Предполагам, че това ти звучи доста изтъркано, но няма значение. Важното е, че е вярно. И тъй, какво ще кажеш?
Роузи импулсивно я прегърна, но в същия миг съжали — Ана леко настръхна.
„Не трябваше да го правя — рече си тя. — Знаех си.“
При това го знаеше много добре: изобщо не се съмняваше, че тя е изключително добра жена — може би дори светица, макар понякога да се държеше малко високомерно, но имаше и още нещо — Ана не обичаше да се нарушава личното й пространство. Особено неприятно й беше да я докосват.
— Извинявай — промърмори Роузи и се отдръпна.
— Не ставай глупава — отсече другата жена. — Та какво ще кажеш за квартирата?
— Прекрасна е.
Ана се усмихна и неприятната случка бе забравена. После отбеляза с молива празното място до миниатюрното правоъгълниче, което представляваше прозорецът на стаята, и обясни:
— Тук ще бъде новата ти картина… обзалагам се, че това място ще ти се стори най-подходящо за нея.
— И аз така мисля.
Ана остави молива.
— Радвам се, че мога да ти помота, Роузи, и съм щастлива, че дойде при нас. Заповядай, струва ми се, че плачеш.
Отново хартиените кърпички, но надали това бе същата кутия, която й подаде при първия им разговор в тази стая — на Роузи й се струваше, че тук се използват доста хартиени кърпички.
Извади една, избърса очи и изрече с дрезгав глас:
— Ти ми спаси живота и аз никога, никога няма да го забравя.
— Ласкателно, но неточно — отвърна другата жена с обичайния си спокоен, суховат тон. — Спасих ти живота, колкото Синтия преметна Гърт във въздуха. Ти сама си се спасила с решението да напуснеш мъжа, който ти е причинявал болка.
— Все пак, благодаря ти, че си тук…
— Моля те, няма защо — отвърна Ана, но за пръв път, откакто бе пристигнала в „Дъщери и сестри“, Роузи забеляза в очите й сълзи. Усмихна се и й подаде кутията с носните кърпички.
— Заповядай. Като че ли и ти се поразплака.
Ана се засмя, извади кърпичка, избърса се и я хвърли в кошчето.
— Мразя да плача. Това е моята най-голяма и най-тежка тайна. От време на време ми се струва, че веднъж завинаги съм приключила с този въпрос, че просто не може да не съм, и точно тогава пак се разплаквам. Горе-долу като с мъжете.
При тези думи Роузи се улови, че си мисли за Бил Стайнъп с лешниковите очи.
Ана отново взе молива и надраска нещо под грубата скица която беше нахвърляла. После й подаде листа, на който пишеше: „Трентън Стрийт № 897“.