— Говори нещо — подканяше я Къртис. — Все едно какво.
Нищичко не й хрумваше. Погледът й се плъзна по ксерокопията на масата. Най-горната страница беше факсимиле на корицата. На нея бе изрисувана полуоблечена жена, над която заплашително се бе надвесил мъж с нож в ръка. Мъжът имаше мустаци и в мислите на Роузи се промъкна мимолетен спомен, който дори не успя да изплува до повърхността на съзнанието й
(айде да се чукаме, айде под чаршафа),
а само я лъхна като неприятен дъх.
— Ще чета книга на име „Октоподът“ — изрече тя с нормален глас, или поне така се надяваше. — Публикувана е през 1951 година от „Лайън Букс“, малко издателство за книги с меки корици. И макар че според заглавната страница името на автора е… стига ли толкова?
— На магнитофона стана идеално — отвърна Къртис, докато се пързаляше със стола от единия край на пулта до другия. — Дай ми още малко, за да настроя и DAT12. Но звучи добре.
— Да, страхотно — вметна и Роуда. Роузи не мислеше, че си въобразява облекчението в гласа на режисьорката.
Окуражена, отново се обърна към микрофона.
— Според заглавната страница авторът се нарича Ричард Расин, но господин Лефъртс — Роб — казва, че книгата всъщност е написана от жена на име Кристина Бел, Записът е част от поредицата „Жени зад маски“, която включва записи на романи в оригиналния им вариант, а аз получих тази работа, защото жената, която е щяла да чете Кристина Бел, спечелила роля в…
— Готово — прекъсна я Къртис Хамилтън.
— Божичко, звучи като Лиз Тейлър в „Бътърфийлд 8“! — възкликна Роуда и дори плесна с ръце.
Роби кимна. Ухилен до уши, той очевидно преливаше от задоволство.
— Роуда ще ти помага, но ако четеш като пред заложната къща, всички ние ще бъдем безкрайно доволни.
Роузи се наведе да извади бутилка минерална вода и едва не заби чело в ръба на масата. Докато отвиваше капачката, забеляза, че ръцете й треперят.
— Ще направя всичко възможно. Обещавам.
— Зная — усмихна се той.
„Мисли за жената па хълма — повтаряше си Роузи. — Представи си я как стои на хълма и не се страхува от нищо, което може да се изпречи пред нея от собствения й свят или пък да я изненада в гръб от твоя. Тя няма абсолютно никакво оръжие, и дори не е нужно да видиш лицето й, за да отгатнеш, че не се страхува. Това личи по стойката на гърба й. Тя е…“
— … готова на всичко — промърмори Роузи и се усмихна.
Роби се приведе към стъклото.
— Какво казваш? Не те чух.
— Казвам, че съм готова.
— Звукът е добър — каза Къртис, а после се обърна към Роуда, която също бе извадила на масата ксерокопие от романа. — Започваме веднага щом наредите, Професоре.
— Добре, Роузи, пека им покажем как се прави — заключи Роуда. — „Октоподът“, от Кристина Бел. Този запис се осъществява за „Аудио Консептс“. Режисьор — Роуда Саймънс. Четец — Роуз Макклендън. Записът тече. Като ти дам знак, започваш и… ги разбиваш!
„Божичко, не мога!“ — за последен път си помисли Роузи, но после се съсредоточи върху един-единствен магически, ярък образ — златната гривна над десния лакът на жената от картината. В същия миг паниката я напусна.
— Първа глава.
Нела разбра, че мъжът с измачкания сив цилиндър я следва чак когато се озова под светлината на уличните лампи и отляво зейна уличка, потъналата в боклуци, като разтворената челюст на старец, издъхнал с храна в устата. Но вече беше много късно. Дочу стъпки от подковани обувки, които се приближаваха към нея, и в същия миг една огромна, изцапана с кал ръка се стрелна в мрака…
3
В седем и петнадесет същата вечер Роузи отключи и влезе в стаята на втория етаж на Трентън Стрийт. Беше съсипана и умираше от горещина — тази година лятото бе подранило в Града на свободата — но се чувстваше ужасно щастлива. С едната си ръка бе прегърнала неголям пакет покупки. Най-отгоре стърчаха купчина жълти рекламни листовки за предстоящия пикник-концерт под надслов „Потънете в лятото“, организаран от „Дъщери и сестри“. Роузи мина през „Д и С“, за да им разкаже за първия си работен ден (направо щеше да се пукне от гордост), а на тръгване Робии Ст. Джеймс я помоли да вземе няколко листовки и да се опита да ги раздаде по магазините в нейния квартал. Стараейки се да не показва колко се вълнува от самата мисъл, че има свой квартал, Роузи обеща да вземе колкото може.
— Направо ми спасяваш живота — каза Робин. Тази година тя отговаряше за продажбата на билетите и изобщо не криеше, че никак не й върви. — И ако някой те попита, Роузи, кажи му, че не сме тинейджърки, избягали от къщи, нито пък сме лесбийки. Много хора не си купуват билети само заради тия слухове. Ще направиш ли това за мен?
12
Digital Audio Tape — дигитална аудиокасета, на която върху магнитна лента се осъществява цифров запис. — Б. пр.