Подобно поведение обаче се шири най-безнаказно, и то защото меките душици го търпят. Само че за разлика от другите меки душици, този юнак беше допуснал фаталната грешка да помогне на неговата жена. Бе убеден в това, както и че се казва „Норман“. Този човек й беше помогнал.
Изкачи се по стълбите, за последен път набързо се огледа и позвъни. Изчака, после отново натисна звънеца. Наострил уши да долови и най-малкия шум, този път дочу приближаващи се стъпки — само че не шльоп-шльоп-шльоп, а ссст-ссст-ссст — Тъмпър се разхожда по три-четвърти чорапи, колко трогателно.
— Идвам, един момент.
Вратата се отвори. Домакинът въпросително го погледна с насълзените си очи иззад роговите рамки на очилата.
— Добър вечер, мога ли с нещо да ви бъда полезен?
Разкопчаната му риза беше извадена над панталоните, а отдолу се подаваше потник, досущ като потниците на Норман — това му дойде прекалено много, чашата на търпението му преля и той направо побесня от ярост. Мърльо като тоя да носи същото бельо! Бельо за бели хора!
— Струва ми се, че можете — отвърна Норман, но нещо в лицето или в гласа му — а може би и в двете — стресна Слоуик, защото кафявите му очи се разшириха, той понечи да отстъпи назад и посегна към вратата, най-вероятно възнамерявайки да я хлопне под носа на Норман. Но ако целеше това, вече беше прекалено късно. Даниълс светкавично посегна към него и го сграбчи за ризата, а след това го натика обратно в къщата. После бутна вратата с крак и тя се захлопна зад гърба му — чувстваше се по-изящен и от Джийн Кели в мюзикъл на „Метро Голдуин Майер“.
— М-даа, струва ми се, че можеш — повтори той. — Или по-скоро за твое добро се надявам да можеш. Ще ти задам няколко въпроса, Тъмпър, няколко хубави въпроса, тъй че по-добре се помоли на дългокосия ви еврейски Господ да ти пошепне правилните отговори.
— Махайте се оттук! — викна Слоуик. — Ще извикам полицията!
Като чу тези думи, Норман Даниълс здравата се изхили, после извъртя мъжа и изви лявата му ръка назад, чак до хърбавата му дясна плешка. Слоуик се разпищя. Той посегна между краката му, хвана го за тестисите и му нареди:
— Млъкни. Млъкни веднага или ще ти откъсна топките като грозде. Внимавай да не се разделиш с тях веднъж завинаги.
Тъмпър млъкна. От време на време задавено изхлипваше и дробовете му хъркаха, но Норман щеше някак си да го да преживее. Натика го в дневната, взе дистанционното устройство.
После сградбчи новото си приятелче за ръката и го подкара към кухнята. Там го пусна и му заповяда:
— Застани до хладилника. Задникът и плешките долепени до туй нещо, и само да си посмял да мръднеш, направо ще ти откъсна джуките. Ясно ли е?
— Д-д-да — заекна Тъмпър. — К-к-кой сте вие? — Приличаше на Тъмпър, но гласът му прозвуча като на оня смотаняк, Бухала Уудзи.
— Ървин Р. Левин от №80 — отвърна Норман. — Обикновено така прекарвам почивните си дни. — Без да изпуска Тъмпър от очи, той заизмъква едно по едно кухненските чекмеджета. Надали старият Тъмп би хукнат да бяга, но все пак. Понякога страхът минаваше всякакви граници и хората ставаха по-непредвидими и от торнадо.
— Какво… Не зная какво…
— Не ти трябва да знаеш. В това се крие цялата красота на заниманието, Тъмп. Ти не знаеш абсолютно нищо друго освен отговорите на няколко съвсем прости въпроса. Останалото остави на мен. Аз съм професионалист. Примерно от кръжока „Сръчни ръце“.
Най-сетне в последното, пето чекмедже, в другия край на стаята, откри онова, което търсеше — кухненски ръкавици, на цветенца. Колко сладко. Толкова му подхожда на лъскавите дрешки точно с такива ръкавици да си вади еврейските тенджерки с еврейските манджи от еврейската си печка. Норман ги нахлузи, после набързо отри дръжките на всички чекмеджета, за да не остават отпечатъци. Закара Тъмпър обратно в дневната, намери дистанционното, отри го в ризата си и заяви:
— Сега ще се поразговорим, Тъмпър.
Дрезгавият глас, с който изрече тези думи, прозвуча нечовешки дори на него самия. Не се изненада особено, когато установи, че от ярост се е възбудил. Захвърли дистанционното на дивана и се обърна към Тъмпър, който стърчеше насред стаята с жално приведени рамене, а от очите му иззад плътните рогови рамки се стичаха сълзи. И хич не му пукаше, че е облечен в бельо за бели хора.