Да, това наистина беше грешка — голяма грешка. Бяха се подлъгали, че жената има нещо общо с Ричи Бендър — на вид идеално се връзваше с него — и следователно стаята най-вероятно е неговата. И това или беше втора грещка, или последствие от първата — няма значение, защото в крайна сметка резултатите си бяха все същите. Госпожа Уенди Яроу работеше половин ден като сервитьорка, половин ден като проститутка, и денонощно се друсаше, но стаята не беше на Ричи Бендър и тя дори не подозираше, че на света съществува такъв човек. Накрая се оказа, че именно Ричи Бендър бе обрал бакалията и бе очистил продавача, но стаята му не се намираше между машината за газирани наритки и автомата за вестници — това си беше стаята на Уенди Яроу и точно този ден Уенди Яроу си беше сама. Стоята на Ричи Бендър се оказа от другата страна на машината за газирани напитки. Заради тази грешка Норман Даниълс и Харли Бисингтън едва не останаха без работа, но в края на краищата агентите от Вътрешния отдел приеха историята с пилата, а и не откриха никаква сперма, която да подкрепи обвинението на Уенди Яроу, че е била изнасилена. Твърдението, че по-възрастният — който практически я изнасилил — използвал презерватив, а после го изхвърлил в тоалетната и пуснал водата, беше недоказуемо.
Само че неприятностите не свършиха дотук. Даже и най-отявлените защитници в отдела трябваше да признаят, че инспектор Даниълс и инспектор Бисингтън малко са се поувлекли в усилията си да се справят с петдесеткилофамовата пантера с пилата за нокти — например нямаше как да се отрече, че тя наистина има няколко счупени пръста. По тази причина двамата получиха служебно порицание. Но и това не беше краят. Надутата кучка изнамери оня перко… оня плешив перко…
Тъй или инак светът е пълен с надути кучки, които създават проблеми. Да вземем жена му. Но с нея можеше да се оправи някак… разбира се, ако успее да поспи.
Норман се обърна на другата страна и най-после споменът за 1985 година започна да избледнява.
— Най-неочаквано, Роуз — промърмори той. — Ще дойда най-неочаквано.
След пет минути вече спеше.
10
„Наричаше я оная размъкната фуста — мислеше си Роузи. Тя също почти спеше, но още чуваше щурците в парка. — Оная размъкната дълга рижа фуста! Как я мразеше само!“
Да, разбира се, че ще я мрази. Първо, имаше някакви неприятности с агентите от Вътрешния отдел. Норман и Харли Бисингтън се отърваха на косъм, но за тяхна най-голяма изненада размъкнатата дълга рижа фуста си беше намерила адвокат (плешив перко, дето само дебне линейките, на езика на Норман), който предяви в съда огромен граждански иск от нейно име. Искът бе насочен срещу Норман, Харли и цялото полицейско управление. После, малко преди Роузи да направи аборт, Уенди Яроу беше убита. Намерили я зад един силоз на западния бряг на езерото. Била наръгана повече от сто пъти, а гърдите й били отрязани.
„Някакъв психопат — обясни Норман на съпругата си и макар че не затвори телефона с усмивка — сигурно някой в полицейското много се беше въодушевил, та да му се обади вкъщи — в гласа му се долавяше неприкрито задоволство. — Който бърка в огъня, се опарва. Рисковете на професията.“ После нежно докосна косите й, започна да я гали и да й се усмихва. Не с хапещата усмивка, а с онази, от която й идеше да се разпищи, защото знаеше какво се беше случило с Уенди Яроу, размъкнатата дълга рижа фуста.
„Виждаш ли каква си късметлиика? — попита я, галейки шията, раменете и ръцете й с огромните си груби ръце. — Виждаш ли каква си късметлиика, че не си на улицата, Роуз?“
След това — месец, месец и половина по-късно — една вечер, като заключи гаража и влезе в къщата, завари я да чете любовен роман и реши, че трябва хубавичко да си поговорят за предпочитаните от нея забавления. Че всъщност се налага много хубавичко да си поговорят.
1985, каква проклета година!
Унасяйки се в сън, Роузи лежеше, слушаше песента на щурците, която долиташе през отворения прозорец толкова ясно, сякаш някой бе превърнал с магическа пръчка стаята й в лятна естрада, и мислеше за една жена, свита в ъгъла — сплъстените й коси полепнали по влажните й страни, коремът й по-твърд от камък, а очите й се забелили в потъмнелите от ужас орбити — една жена, която изведнъж усеща по бедрата си зловещи целувчици; която чак след години щеше да открие капката кръв на чаршафа; която не знаеше, че съществуват места като „Дъщери и сестри“ или мъже като Бил Стайнър; която бе скръстила ръце на гърдите си, впивайки пръсти в раменете си, и се молеше на Бога, в когото вече не вярваше, да не й отнема бебето, да не убива малката й сладка мечта, а после, докато помяташе, си казваше, че може би така е по-добре. Знаеше как Норман изпълнява съпружеските си задължения — а как ли би изпълнявал родителските?