Наистина беше щурец. Не беше много ясно как се бе добрал до втория етаж, но определено беше щурец. Сетне й хрумна отговор на загадката и дори можеше да си обясни защо бе чула щуреца на заспиване. Сигурно е дошъл с Бил — бил е скрит в маншета на панталона му. Малък подарък към цветята.
„Само че онази нощ щурецът не беше само един — изведнъж се намеси Практична-Разумна. Нейният глас напоследък никак не се чуваше. Звучеше пресъхнало и леко дрезгаво. — Чуваха се поне цяла ливада щурци. Даже цял парк.“
„Дрън-дрън — уверено отвърна тя и захлупи насекомото с купата, после подпъхна рекламната брошура отдолу, няколко пъти го побутна с крайчеца, а когато то най-сетне подскочи, успя да пъхне хартията под целия съд. — Просто ми се е сторило, че са цял оркестър. Спомням си добре, тъкмо заспивах. Сигурно вече съм се била унесла.“
Вдигна купата и я обърна, притискайки рекламата отгоре, та Щурецът да не избяга, преди да му е позволила. Междувременно той енергично подскачаше и бронираното му гръбче току почукваше по снимката на новоиздадения роман на Джон Гришам, които човек можел да си купи в „Уол-Март“ само за шестнадесет долара, плюс данъка. Роузи затананика „Ако видиш падаща звезда“, застана до отворения прозорец, махна брошурата и поднесе купата с щуреца над перваза. Насекомите могат да падат от много по-голяма височина, а после преспокойно да тръгнат („да заподскатат“ — мислено се поправи тя) нанякъде. Бе сигурна, че е прочела този факт в някое списание, или пък го е чула в предаване по телевизията за живата природа.
— Хайде, Щурчо — подкачи го. — Бъди добро момче и скачай долу. Виждаш ли онзи парк? Там има буйна трева, колкото си поискаш роса за пиене, безброй щуречки…
Роузи млъкна. Насекомото съвсем не бе пристигнало тук, скрито в маншет на панталон, защото в понеделник, когато я води на вечеря, Бил беше с дънки. Роузи затърси някакъв спомен, но отново стигна до същото заключение, при това без капчица съмнение. Беше с плътна памучна риза и дънки „Ливайс“, които нямаха никакви маншети. Тогава дрехите му й подействаха успокоително — бяха за нея доказателство, че той не възнамерява да я води в луксозно заведение, където другите посетители ще я оглеждат презрително.
Беше с дънки, никакви маншети.
Как тогава бе дошъл Щурчо?
Нима имаше значение? Ако не се е изкачил на втория етаж, скрит в маншета на Бил, значи просто се е пъхнат в нечий чужд панталон, а когато му е доскучало да се вози, е скокнал на площадката на втория етаж — хей, благодаря за превоза, приятел. След това чисто и просто е пропълзял под нейната врата, какво толкова? Къде-къде по-неприятни неочаквани гости можеше да очаква.
Сякаш в израз на съгласие с нейните разсъждения щурчето изскочи от купата и се скри от погледа й.
— Лек ден — подвикна след него Роузи. — Отбий се някой път. Съвсем сериозно.
Докато отнасяше купата в кухнята, през прозореца нахлу вятър, който измъкна рекламната листовка изпод пръстите й. Тя се заклати мързеливо във въздуха и се приземи на пода. Роузи се наведе да я вдигне, но се смрази. На пода видя още две щурчета, но и двете бяха мъртви — едното беше обърнато на една страна, а другото лежеше по гръб и крачката му стърчаха нагоре. Можеше да си обясни и да приеме появата на един щурец, но на три? В стая на втория етаж? Как да си го обясни човек? Изведнъж забеляза още нещо, което се криеше недалеч от двете щурчета в пролуката между две дъски. Коленичи, измъкна новата си находка и я разгледа внимателно.
Беше цвят от детелина. Миниатюрен розов цвят от детелина. Отново сведе очи към пролуката между дъските, откъдето го бе измъкнала, след това погледът й се отмести към двете щурчета, а после бавно започна да се изкачва по кремавата стена… и най-сетне се спря на картината, която висеше до прозореца. Роуз Мадър (име като всяко друго) стоеше на своя хълм, а наскоро появилото се пони пасеше трева зад нея.
С разтуптяно сърце — ударите му отекваха в ушите й като приглушен ек на тимпани — Роузи се наведе към картината и едва не опря нос в муцуната на понито — образът се разслои пред очите й на отделните отсенки на старата боя, а от такова разстояние виждаше дори мазките на четката. Тревата беше в тревистозелени и маслинени нюанси — художникът, изглежда, я бе изрисувал с бързи коси движения. Сред стръковете се гушеха розови петънца. Детелина.