Освен това знаеше, че ченгетата ще потърсят връзка между смъртта на Слоуик и всяка една от каузите, за които бе работил… но няма да изключат вероятността, че може и да няма нищо общо с нито една от тях. Ще се позаинтересуват и от личния му живот (приемайки, разбира се, че разхождаща се „стая под наем“ като Тъмпър изобщо има личен живот), но няма да изключат и възможността да се е случило поредното от така популярните напоследък „убийство без особени мотиви“, обикновено дело на някой случаен психопат. Може да се каже, че човекът просто си е търсел жертва.
Само че тези хипотези изобщо нямаше да натежат пред пачаврите от „Дъщери и сестри“ — Норман можеше да се закълне в това. С течение на времето бе насъбрал доста опит с подобни общежития, особено откакто наплодилите се през Новата ера „дървени философи“ започнаха да оказват своето влияние върху начина на мислене и постъпките на хората. Според тях всеки принадлежи на разбито семейство, всеки пресъздава детето в себе си и всеки трябва да се пази от всички ония гадни, лоши хора, които имат кураж да се опитат да живеят без да мънкат, да циврят и всяка вечер да тичат в някое дружество за алкохолици или наркомани. Тия „дървени философи“ са големи тъпанари, но сред тях се срещат — например жените в институции като „Дъщери и сестри“ — някои особено предпазливи тъпанари. Предпазливи ли? По дяволите! В техния случай определението „бункерна психика“ придобива съвършено нови измерения.
Норман бе прекарал почти целия вчерашен ден в библиотеката и бе открил доста интересни неща за „Дъщери и сестри“. Най-големият майтап беше, че собственичката на приюта Ана Стивънсън е била госпожа Тъмпър до 1973 година, когато очевидно се беше развела и отново бе приела моминското си име. Невероятно съвпадение на пръв поглед, но не и ако човек е запознат с брачните обичаи и церемонии на „дървените философи“. Те вървят по двойки, но в края на краищата рядко съумяват заедно да теглят хамута. Все единият дърпа надясно, а другият — наляво. Не са в състояние да проумеят простичката истина, че учтивите бракове не са особено сполучливи.
Бившата съпруга на Тъмпър обаче не управляваше своето заведение на принципа на повечето подслони за малтретирани жени, който гласи: „жените знаят“. В статия, публикувана преди малко повече от година в неделната притурка на някакъв вестник, жената Стивънсън (Норман бе поразен от изумителната й прилика с оная кучка Мод от познатия телевизионен сериал) отричаше идеята и я наричаше „не само сексистка, но и глупава“. Беше цитирано и мнението на някоя си Гърт Киншо. „Мъжете не са врагове, докато не нападнат — казваше тя. — Но ако нападнат, отвръщаме им със същото.“ Имаше и снимка — огромна дърта негърка, която смътно напомняше на Норман за един състезател от Чикагския отбор по американски футбол, Уилям „Хладилника“ Пери.
— А си ме докоснала, съкровище, ще ми станеш на батут — промърмори той.
Но всички тия работи, колкото и да бяха интересни, не му бяха особено полезни. В този град освен жени може да има и мъже, които знаят къде се намира подслонът и могат да действат като посредници, и може да го управлява само една „дървена философка“ вместо цял комитет, но Даниълс бе сигурен, че в едно отношение тези жени по нищо не се различават от по-традиционните си посестрими — смъртта на Питър Слоуик ги с разбунила като кошер. Те няма да разсъждават като ченгетата — и до доказване па противното ще бъдат твърдо убедени, че убийството па Слоуик е непосредствено свързано с тях… особено с едно лице, което им е изпратил през последните шест или осем месена от своя живот. Сигурно името на Роузи вече се споменава.