! ! ! ПЛЮС ! ! !
„ИНДИГО ГЪРЛЗ“, КОНЦЕРТ НА ЖИВО ОТ 20 ЧАСА
САМОТНИ РОДИТЕЛИ, ГЛЕДАНЕТО НА ДЕЦА Е ОСИГУРЕНО!
„ЕЛАТЕ С НАС, ЕЛАТЕ ВСИЧКИ!“
ВСИЧКИ НАБРАНИ СРЕДСТВА ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА
ПОДПОМАГАНЕ НА „ДЪЩЕРИ И СЕСТРИ“, КОИТО ВИ
НАПОМНЯТ, ЧЕ НАСИЛИЕТО СРЕЩУ ЕДНА ЖЕНА Е
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ВСИЧКИ ЖЕНИ
Събота, четвърти. Тази събота. А дали тя ще бъде там, неговата непокорна Роуз? Естествено, че ще бъде, тя и новите и приятелки-лесбийки. Краставите лесбийки и през девет дола се подушват.
Норман проследи с ухапания си пръст редовете на плаката отдолу нагоре и се спря на петия ред. По кърпата вече бяха избили алени петна.
„Елате с нас, елате всички“ — така пишеше. Норман реши, че може и да приеме поканата.
8
Четвъртък сутрин, наближава единадесет и половина. Роузи отпи глътка минерална вода, изплакна уста, преглътна и отново се захвана с текста.
— Тя е — този път слухът му не го заблуждаваше. Питърсън отчетливо долавяше осмините в стакатото, които високите й токчета отмерваха по коридора. Сякаш бе пред очите му — рови в отворената си чанта за ключовете, страхувайки се от ненадейно нападение в гръб, а не се пази от злодея, който я чака в засада. Бързо провери дали ножът е на мястото си, после нахлузи найлоновата ласка на главата си. В този миг ключът й изщрака в ключалката, Питърсън измъкна ножа и…
— Стоп-стоп-стоп! — разнесе се нетърпеливият глас на Роуда. Роузи вдигна глава и се огледа. Изобщо не й хареса погледа на Кърт Хамилтьн, който седеше пред DAT със слушалки на врата и се взираше в нея, но повече я разтревожи фактът, че Роуда пушеше една от дългите си тънки цигари насред самото студио, без да обръща каквото и да било внимание на окачения на стената надпис „ТУК НЕ СЕ ПАФКА“. Явно тази сутрин се чувстваше ужасно, но не беше единствената.
— Роуда? Нещо нередно ли направих?
— Ами не, освен ако не използваш ласка за коса — отвърна Роуда и тръсна пепелта от цигарата в стиропорената чашка на контролното табло пред себе си. — Като се замисля, и на мен ми се е случвало някой и друг тип да обсипе косата ми с такива, но все пак май става дума за маска.
Отначало Роузи изобщо не можеше да проумее за какво говори тя, но като преповтори наум последните няколко прочетени изречения, ядно изстена:
— Дявол да го вземе Роуда, ужасно съжалявам.
Кърт намести слушалките на ушите си и натисна стартовия бутон.
— „Убий всяко мое утре“, седемдесет и тре… Режисьорката докосна лакътя му и каза нещо, от което стомахът на Роузи болезнено се сви.
— Зарежи. — После хвърли поглед към звукозаписната кабина и като видя потресената й физиономия, се усмихна уморено, но все пак закачливо. — Всичко е точно, Роузи, просто предлагам да излезем в обедна почивка половин час по-рано, това е. Ела с мен.
Младата жена скочи от стола, блъсна с крак масата — доста я заболя — и едва не прекатури бутилката с минерална вода. Сетне се втурна навън.
Роуда и Кърт я чакаха пред студиото и в миг й се стори — не, разбра със сигурност — че си говорят за нея.
„Ако наистина си вярваш, мила моя, трябва да идеш на лекар — саркастично вметна Практична-Разумна. — При някой такъв, дето ти дава да разглеждаш мастилени картинки и те пита как са те учили да пишкаш.“ Друг път не се съобразяваше с този глас, но днес Роузи прие думите му на драго сърце.
— Мога да се справя и по-добре — рече тя на Роуда. — Следобед ще се постарая. Честна дума.
Дали не греши? Дявол го взел, нямаше никаква представа. Цяла сутрин безутешно се опитваше да се потопи в „Убий всяко мое утре“ както в „Октоподът“. Тъкмо започваше да потъва в света на Алма Ст. Джордж, преследвана от своя умопобъркан обожател Питърсън, когато някой от снощните гласове отново я измъкваше на повърхността — гласът на Ана, която й казва, че бившият й съпруг, човекът, който бе изпратил Роузи в „Дъщери и сестри“, е мъртъв; или Бил, който я пита нещо нередно ли има, а в гласа му се долавя паника и смут; или собственият й глас, най-ужасен от всички, който казва на Бил да стои настрана от нея. Просто да стои настрана?
Кърт я потупа по рамото и рече:
— Днес гласът ти не е във форма. Нали знаеш, има дни, когато на човек му се струва, че косата му е ужасна. Е, това е нещо подобно, но по-неприятно. Тук, в Студиото на ужасите, често се случва, нали Ро?
— Несъмнено — отвърна тя, но очите й нито за миг не преставаха да изучават лицето на Роузи, която имаше доста добра представа какво забелязва Роуда. Снощи бе спала не повече от два-три часа, а не притежаваше никаква специална козметика, с чиято помощ да прикрие следите. „Но и да имаше, надали щях да се справя“.