Когато Мартин Бек привърши със сандвича с шунка и няколко глътки кафе, попита:
— Как смяташ, че е попаднала там?
— Не знам. През деня при шлюза винаги има хора, така че едва ли е станало тогава. Може да я е хвърлил от кея или вълнолома и после всмукването от корабите да я е отнесло навътре. Или пък да е изхвърлена от някоя лодка.
— Какви кораби минават през шлюзовете? Малки лодки или увеселителни корабчета?
— Не са толкова много. Повечето са товарни кораби. И параходите по канала, разбира се, редовните. „Диана“, „Юно“ и „Вилхелм Там“.
— Можем ли да идем и да погледнем?
Алберг се надигна, взе снимката, избрана от Мартин Бек, и каза:
— Можем да тръгнем веднага. Тъкмо пътьом ще оставя това в лабораторията.
Часът беше почти три, когато се върнаха от Буренсхулт. Трафикът при шлюзовете беше оживен и Мартин Бек с удоволствие би останал сред туристите и въдичарите на кея, за да наблюдава корабите.
Успя да разговаря с екипажа на екскаватора, беше на вълнолома и погледна басейна на шлюза. Навътре във водите на Бурен съзря платноходно кану и закопня за своето собствено, което бе продал преди няколко години. По обратния път към града си припомняше пътуванията из архипелага през лятото.
На масата на Алберг лежаха пресни копия от фотолабораторията. Един от сержантите, който беше и фотограф, беше ретуширал снимката и лицето на момичето сега изглеждаше почти като живо.
Алберг прегледа купчината, сложи четири от копията в зелената папка и заключи:
— Добре, тогава ще разпределя това на момчетата, така че да почнат веднага.
Когато след няколко минути се върна, завари Мартин Бек до бюрото замислено да потърква носа си.
— Искам да проведа няколко разговора — каза той.
— Иди в стаята в дъното на коридора.
Стаята бе по-голяма от тази на Алберг и имаше прозорци на две от стените. Беше обзаведена с две бюра, пет стола, канцеларски шкаф и маса с износена стара пишеща машина „Ремингтон“.
Мартин Бек седна, постави цигарите и кибрита на масата, отвори зелената папка и се зачете в докладите, които не му казаха нещо повече от Алберг.
Час и половина по-късно цигарите му свършиха. Беше провел няколко безрезултатни телефонни разговора и се срещна с градския прокурор и с Ларшон, които изглеждаха уморени и притеснени. Точно когато смачкваше празния пакет, звънна Колберг.
Десет минути по-късно се срещнаха в хотела.
— Леле, колко си мрачен! — възкликна Колберг. — Искаш ли да хапнеш?
— Не, благодаря. Ти свърши ли нещо?
— Говорих с едно момче от вестник „Муталатиднинг“. Местен редактор в Буренсберг. Смята, че е открил нещо хитро. Някаква жена от Линшьопинг трябвало да почне работа в Буренсберг преди десет дни, но изобщо не се е появила. Изглежда е тръгнала от Линшьопинг предния ден и оттогава никой нищо не е чул за нея. Никой не се е и погрижил да я издирва — явно, че не са й имали особено доверие. Вестникарчето познавало нейния работодател и извършило собствени проучвания, но въобще не се сетило да разбере как изглежда. Това направих аз и се оказа, че не е същата жена. Тази беше дебела и руса. И все още няма вест от нея. Отне ми целия ден.
Той се облегна назад и зачовърка зъбите си с кибритена клечка.
— Какво ще правим сега?
— Алберг изпрати няколко от своите момчета да тропат по вратите. Ще трябва да им помогнеш. Щом се появи Меландер, ще направим една обиколка с прокурора и Ларшон. Иди при Алберг, той ще ти каже какво да правиш.
Колберг допи чашата си и се изправи.
— Ти идваш ли? — попита.
— Не, не сега. Кажи на Алберг, че съм в стаята си, ако му потрябвам за нещо.
В стаята Мартин Бек си свали сакото, обувките и вратовръзката и седна на ръба на леглото.
Времето се бе прояснило и бели облаци на парцали се надпреварваха по небето. Следобедното слънце светеше в стаята.
Мартин Бек се изправи, отвори широко прозореца и дръпна тънките вълнени пердета. После легна на леглото със скръстени под главата ръце.
Мислеше за момичето в тинята на Бурен.
Замижа и си я представи така, както изглеждаше на снимките. Гола и изоставена, със слаби рамене и черен кичур около врата.
Коя е тя, какво е мислила, как е живяла? Кого е срещнала?
Беше млада и той бе сигурен, че е била красива. Трябва да е имала някого, който я е обичал. Някой близък, който сега се чуди какво се е случило с нея. Сигурно е имала приятели, колеги, родители, може би братя и сестри. Никой човек, особено млада и красива жена, не е чак толкова самотен, та да няма на кого да липсва, щом изчезне.