Той се наведе над масата, за да бъде по-близо до своя нов приятел, и снижавайки глас, зашепна:
— Мога да ви разкажа няколко историйки за хората тук, от които ще ви настръхнат косите. Ха, а вие бихте ли се смели, ако видите жив човек да гори, а? — Изпълнен със загриженост, той поклати глава. — Но по-хубаво да не говоря за това. Не е добре за мен.
Кристофър кимна на Моли и й подхвърли една монета, когато тя донесе на Бен нова халба бира. Към него тя беше самата сърдечност и му отправи примамлива усмивка. Когато обаче погледна стария нехранимайко насреща му, устните й се разтегнаха в ехидна гримаса, тя отметна глава назад и тръгна да си върши работата, обслужвайки мъжете, насядали около огнището.
Бен отпи една голяма глътка от пълната кана и се облегна на стола.
— Вие сте добър приятел, господине, заклевам се в гроба на майка си, така е.
Набит мъжага с огненочервена коса, която, сплетена на плитка, се подаваше изпод тривърхата му шапка, отвори вратата към салона. Той си изчисти калта от ботушите и изтръска дъждовните капки от палтото си. Плътно зад него вървеше друг мъж, който много приличаше на първия и чието ляво ухо трепкаше от някакъв несъзнателен тик.
Бен сгуши глава в раменете, сякаш искаше, ако е възможно, да не бъде забелязан от новодошлите. Бързо изпи остатъка от бирата си, преди да се надигне от стола.
— А сега трябва да си вървя, господине, за голямо мое съжаление.
Двамата мъже се запътиха към бара, а в същия момент Бен се шмугна през вратата и забърза с развети крачоли надолу по улицата, озърна се още веднъж през рамо назад и зави зад ъгъла.
— Тими Сиърс! — извика гостилничарят и се засмя. — Измина доста време, откакто ви видях за последен път. Вече се питах дали не сте потънали в земята, дали черната не ви е погълнала.
— Погълна ме, Джейми — избоботи рижавият, — но дяволът отново ме измъкна на бял свят.
— О, та вие самият сте червенокосият дявол, вие самият, Тими, момчето ми.
Кръчмарят взе няколко кани и ги напълни с бира от бурето. Постави ги на голия тезгях и с обиграно движение ги плъзна към двамата. Опърпаният тъмнокос мъж с неспокойното ухо взе едната, облиза жадно устните си, надигна я и тъкмо се канеше да я изпие, когато придружителят му гневно свали ръката му надолу.
— Охлади нетърпението си, Хаги. Наистина, откакто падна от коня и си разби главата, се държиш като някое дете. Запомни най-после, няма да вземаш нищо, което ми принадлежи! Това ще трябва да си го запишеш, ако искаш да си с мене, разбрано?
Мъжът кимна покорно и радостно. Тими Сиърс най-после натопи устните си в пяната, образувала се в горния край на каната. Хаги го гледаше и премляскваше, докато той отпи и втората глътка, след това грабна бързо своята бира и започна жадно да пие.
— Какво правите вие двамата тук в такъв ден? — полюбопитства гостилничарят.
Сиърс се засмя, остави каната и удари с широката си длан по тезгяха.
— Това е единственото място, където мога да избягам от проклетата си жена.
Моли се приближи, погали гърдите си и се засмя, гледайки го в очите.
— Мислех, че си дошъл заради мене, Тими.
Като някаква мечка мъжът награби момичето и го завъртя толкова силно около себе си, че то започна да писка от удоволствие. Когато отново го остави на крака, той затърси нещо във вътрешния джоб на палтото си, извади оттам една златна монета и с крива усмивка я завъртя пред очите й, стискайки я между пръстите си. Тя възбудено се засмя и бързо посегна към парата, която веднага изчезна в деколтето на блузата й. Моли заподскача весело и се отдалечи, като хвърли през рамо една мамеща усмивка. В очите й се четеше многозначителна покана и не беше нужно да казва нито дума, когато тръгна нагоре по стълбата, а той я последва забързано. Хагарт Бентуърт остави каната си на тезгяха и тръгна след тях. Когато се качи горе, едва не се спъна в краката на своя придружител и Сиърс за малко щеше да се строполи по стълбата. С голямо усилие той успя да запази равновесие. Обърна се и в очите му блесна див пламък.
— Не тук горе, Хаги! — озъби му се той. — Тук не можеш да ме последваш. Иди и изпий още една бира. — Той блъсна назад приятеля си и се загледа в заоблените хълбоци на момичето.
Кристофър се усмихна, вдигна чашата си и тогава отново забеляза някаква сянка наблизо. Тъмнокосият човек, който преди това седеше на една обикновена дървена маса, сега се беше изправил до него и се беше подпрял на облегалката на стола, от който току-що бе станал Бен. Имаше стойка на офицер, макар че облеклото му не даваше повод за такова предположение. Мускулестото му тяло беше облечено с кожена жилетка без ръкави и дебела вълнена риза, а бричовете, които му стояха много добре, бяха пъхнати във високи ботуши.