С топло възхищение погледът на Кристофър Сатън се плъзгаше по изваяното й тяло. Лекият вятър играеше в къдриците й. Тя се спря и пак пъхна непослушните кичури под забрадката. Вършейки работата си, тя изпъваше ръце напред и за момент корсажът така пристегна тесния й гръб, че той можа да се убеди колко естествено тънка е талията й. По време на своите далечни пътувания той беше опознал много жени и беше станал твърде придирчив. Но въпреки целия му опит тя му правеше извънредно силно впечатление. Беше сигурен, че това женствено създание надминаваше всички, за които можеше да си спомни, независимо дали от тази, или от онази страна на океана.
През последните три години четирите му кораба обхождаха далечните източни морета в търсене на нови пристанища и хубави стоки за търговия. Той малко по малко се беше превърнал в моряк и обичаше да пътешества с корабите си. Но откакто беше пристигнал в Англия, други неща завладяха вниманието му и той разчиташе, че ще успее да завърже връзки и да намери жена според вкуса си. И ето сега стоеше и развълнувано гледаше момичето пред себе си. Ирайн Флеминг излъчваше привлекателна наивност, която го подлудяваше, той си мислеше колко сладко би било да я посвети в тайните на любовта.
Ирайн взе едно дърво, за да го хвърли в огъня. При това забеляза, че кучето дебне суровата сланина, която стоеше на масата зад нея. Когато то побягна към своята дупка в оградата, тя се обърна, за да запрати подире му цепеницата. Така най-после забеляза високия, елегантно облечен мъж, който я наблюдаваше. Уплахата накара дъха й да секне. Изненадана, тя се взря в него, беше й страшно неудобно, че някой е станал свидетел на нейната слугинска работа и раздърпано облекло, докато той, облечен в царскосиньо пардесю над сиви панталони и жилетка в същия сив цвят, изглеждаше изключително елегантен. Като в мъгла й се мярна мисълта, че би трябвало да се ядоса заради тайнственото му нахлуване. Но докато тази мисъл се избистри в главата й, мъжът прескочи ниската ограда и с големи, бързи крачки тръгна към нея. Очите й се разшириха от страх и тревожен писък се надигна в гърлото й. Беше сигурна, че сега ще бъде опозорена, но въпреки това чувстваше, че краката й се подкосяват, и не бе в състояние да помръдне.
И така, той стоеше пред нея! Но вместо да я повали на земята, Кристофър се наведе настрана и отдръпна полите на роклята й от буйния огън. С няколко удара на шапката си той загаси пламъците. След това повдигна нагърчения плат и го разтърка между ръцете си, докато престана да пуши. Когато се изправи, протегна към нея шапката си, пълна с овъглен плат.
— Предполагам, моя скъпа Ирайн — започна той, като прикриваше шеговития тон на гласа си със смръщване на веждите, — че вие имате склонност да се съсипвате сама… или може би ме подлагате на изпитание и проверявате способностите ми на ваш закрилник.
Когато погледът му се плъзна по дългия й крак, подаваш се под роклята, на Ирайн й се стори, че той е доста заинтригуван и впечатлен. Тя грабна остатъка от подгъва на роклята си от ръката му и отстъпи крачка назад. Кристофър си хвърли настрана шапката, свали палтото си и го окачи под навеса. Огънят излъчваше достатъчно топлина, така че той се чувстваше добре без връхна дреха. За мъж, на когото е забранено да идва в тази къща, изглеждаше съвсем спокоен.
— Вероятно ще искате да ви благодаря за това, което направихте? — каза троснато Ирайн. — Но ако не бяхте се промъкнали тук, нямаше да се случи.
Веждите му се повдигнаха въпросително и усмивка озари устните му:
— Искрено ви моля за извинение. Никога не ми с минавало през ума да ви плаша.
— А какво правехте всъщност? Шпионирахте ли ме? — Тя седна на една пейка, като внимателно разглеждаше изгорената си дреха.
Тънките здрави мускули на бедрата му се раздвижиха под тесните панталони, когато той клекна и се настани на едно столче до нея.
— Постепенно започват да ми омръзват жените, които безцелно се шляят по магазините. Ето защо дойдох да видя как върви животът в къщата на кмета и дали обстановката е станала по-ведра. — Ъгълчетата на устните му потрепнаха весело, а очите му блеснаха, когато прибави: — И съм щастлив да установя, че наистина е така!
Ирайн почти подскочи:
— Нямате ли си друга работа, та ходите да зяпате жените?
— Предполагам, че бих могъл да правя и нещо друго — отвърна той спокойно. — Но в момента не се сещам за по-приятно занимание от разговора с хубава жена.
— Освен може би това, че обичате да се навъртате и около игралните маси — подхвърли тя остро. — Допускам, господине, че сте изпечен женкар и комарджия.