— Брат ви отдавна вече е в кръчмата — забеляза Алън. — Вие трябва да дойдете с нас.
— Не… не. Наистина не мога. — Но когато мъжете продължиха да я гледат с очакване, наложи се Ирайн да изтъкне някоя по-уважителна причина и вдигайки рамене, тя каза:
— Страхувам се, че нямам нито пени в себе си.
Кристофър веднага разреши този проблем.
— Ще бъда изключително щастлив, ако мога да ви поканя, мис Флеминг. — Но когато му хвърли гневен поглед, тя видя, че очите му блестят с молба да приеме. — Моля ви, направете ми това удоволствие.
Клаудия беше достатъчно умна, за да разбере, че би се представила в много лоша светлина, ако сега се противопостави на поканата. Вместо това тя втренчи в Ирайн присвити очи, в които се четеше тиха заповед да се постарае да не дойде. Но мис Талбот не предполагаше, че точно този леден поглед накара Ирайн да вземе окончателно решение.
— Благодаря — измърмори тя и решителността й с всеки миг ставаше все по-твърда. — С удоволствие ще дойда с вас.
Двамата мъже веднага пристъпиха напред, за да й подадат ръка, от което изумлението на Клаудия се превърна в несдържана ярост. Тя отметна възмутено глава, скоро обаче се примири с положението, особено след като Ирайн подчертано отбягна ръката на Кристофър и улови лакътя на Алън Паркър.
Ирайн наистина се съмняваше, че Фарел ще се зарадва да я види в компанията на Кристофър. Затова почувства голямо облекчение, когато не го откри сред посетителите на кръчмата. Спомни си обаче как Моли се беше качила в стаята на чужденеца, за да му се предложи, и прехапа устни при мисълта, че жената сигурно е поискала да услужи по същия начин и на брат й.
Ирайн усети, че Кристофър я наблюдава, и когато му отвърна със същото, синьо-виолетовите й очи бяха по-студени и сурови от дълбините на Северно море. Тя очакваше подигравка, но, напротив, в усмивката му се четеше съчувствие. Мисълта, че той може да съжалява нея или някой от нейните близки, я вбесяваше. Вътрешно неспокойна, тя седна на стола, който й предложи Алън.
Кристофър помогна на Клаудия да се настани срещу него и ядоса Ирайн, като седна точно до нея. Да бъде в непосредствена близост до този мъж беше истински тормоз при нейното душевно състояние.
Като господар, свикнал да се разпорежда, Кристофър поръча ястията и бутилка леко бяло вино за дамите. Той хвърли парите на масата, което много допадна на Алън. Когато блюдата бяха донесени, Клаудия се реши да свали шапката си. Постави я внимателно настрана, оправи грижливо прическата си и след това започна да се храни с тънките си пръстчета.
Вратата се отвори и Ирайн пребледня, когато чу баща си да нахълтва вътре. Тя седеше с гръб към него и не се обръщаше. Ейвъри тръгна, залитайки, към бара и почука с една монета върху плота. Когато получи своята бира, той се облегна на тезгяха, за да огледа добре залата, докато отпиваше първата си глътка. Обаче веднага я изплю, забелязвайки, че Ирайн и Кристофър седят на една маса. Той се запрепъва из кръчмата. Всички очи бяха вперени в него и го следяха. Ирайн чу, че се приближава, и сърцето й заби лудо от страх. Ейвъри не се съобразяваше с нищо и му беше ясно само едно: неговата дъщеря се развлича, правейки доброволно компания на най-големия му враг. Той я хвана грубо за ръката и я дръпна от стола, докато през това време Клаудия с наслада отпиваше от виното си.
— Ти, непокорна, малка мръснице! Зад гърба ми си тръгнала с този кучи син! — изкрещя Ейвъри. — Заклевам се, че това ще ти е за последен път! Да, заклевам се!
Кметът замахна с юмрук така силно, че сигурно щеше да разбие брадичката на дъщеря си, ако Ирайн не се беше отдръпнала предвидливо. И отново верният рицар й се притече на помощ. Пламнал от яд, Кристофър скочи от стола си, хвана Ейвъри за ръката и го стисна така силно и болезнено, че той веднага пусна дъщеря си.
— Махнете си мръсните ръце от мен! — изръмжа кметът унизен и се опита да се освободи, но силната млада ръка не го пускаше.
Гласът на Кристофър прозвуча с ледено спокойствие:
— Моля ви да обмисляте постъпките си, кмете. Вашата дъщеря дойде тук заедно с шерифа и мис Талбот. Да не би да искате с вашата невъздържаност да обидите дамата и мистър Паркър?
Като че ли изплувал от гъста мъгла, Ейвъри едва сега забеляза другите двама на масата. Със зачервено лице той смънка някакво извинение, а Кристофър отпусна хватката си и го отблъсна силно назад.
Кметът обаче отново сграбчи дъщеря си за ръка и я задърпа към вратата:
— Върви си вкъщи и ми сготви нещо свястно за ядене! Веднага се връщам, ще изпия само чаша-две.
Врата се затвори след нея. Ейвъри оправи панталоните си, обърна се, плъзна поглед по посетителите, които го наблюдаваха, и се върна при тезгяха.