— Честно казано, тази сутрин нямам нищо спешно в програмата си — отговори той ловко. — Макар че би било непростимо да пренебрегна това, което само се появи пред очите ми.
Многозначителната му усмивка не й убягна и тя попита сухо:
— И какви намерения имате?
— Защо питате? Чакам колата за Уиркинтън.
Стиснатите устни на Ирайн не посмяха да му дадат подобаващ отговор. Тя беше бясна заради това случайно съвпадение, но какво можеше да каже, след като той не бе направил нищо нередно? Когато надникна през рамото му, погледът й попадна на един кафяв жребец, завързан за подпорната греда, което показваше, че Кристофър съвсем наскоро беше взел решение да промени начина си на пътуване. Тъй като той току-що беше напуснал кръчмата, където бе и баща й, ставаше ясно, че Ейвъри вероятно е казал пред всички нещо, което е накарало Кристофър да предприеме това пътуване. Тя посочи с ръка към животното:
— Но вие си имате кон! Защо не яздите до там?
Кристофър изрече с превзета сериозност:
— Тъй като доста често яздя, мога да оценя предимствата на каретата.
Тя му отвърна подигравателно:
— Вие със сигурност сте чули, когато баща ми е казал, че ще пътуваме за Уиркинтън, и сега имате прекрасното намерение да ни лазите по нервите през целия ден.
— Но, скъпа мис Флеминг, мога да ви уверя, че много важна работа ме принуждава да замина за Уиркинтън. — Той възнамеряваше да й обясни, че всичко, което е свързано с нея, е от голямо значение за него. — Има много просто разрешение — каза той любезно. — Нищо не ви коства да си останете вкъщи, след като не можете да понасяте моята компания. В края на краищата аз не мога да ви принудя да дойдете с мен.
— Ние също имаме работа в Уиркинтън — отвърна тя кратко и наперено вирна брадичка.
— Друг кандидат? — попита той мило.
— Ах, вие! — Силното изчервяване, което нямаше нищо общо с вятъра, му даде незабавен отговор. — Защо не ни оставите на мира?
— Имам инвестиции във вашето семейство. Искам само това, което ми принадлежи, или поне някаква компенсация, в случай че дългът не бъде изплатен.
— Ах, така значи, дългът — отвърна тя със злобна насмешка. — Парите, заради които унижихте баща ми.
— Мила моя, нямам основание да мамя никого.
Ирайн несъзнателно тропна с крак.
— Мистър Сатън, не мога да понасям да ме наричате „мила“!
Лека усмивка издаде радостта му.
— Вие сте за мене най-милото нещо, което съм виждал от много време насам. — Погледът му се плъзна надолу, мина невъзмутимо по заоблените й гърди и тънката талия, докато стигна до малките черни обувки, подаващи се под роклята. В този момент Ирайн си пожела да беше облякла своето грубо вълнено палто, в което се чувстваше толкова неудобно и което сега лежеше сгънато в пътната й чанта, тъй като внимателният му поглед не пропускаше нито една подробност от извивките на тялото й. Струваше й се, че той сякаш я съблича с очи. Когато Кристофър отново я погледна в лицето, бузите й пламтяха от възмущение.
— Ах — засмя се той. — Вие наистина сте едно сладко и мило създание.
— Винаги ли така събличате жените с поглед? — попита тя остро.
— Само тези, които ми харесват.
Раздразнена от отговора му, тя се опита да смени темата или по-скоро да се направи, че не й отдава голямо значение. Скоро обаче трябваше да проумее, че това беше свръх силите й. Да го прогони от мислите си беше точно толкова лесно, колкото да се отърве от черна пантера, тръгнала по петите й.
Все пак съществуваше един начин да се предпази от постоянните му любезности. Тя извади палтото си, наметна го и му хвърли мрачен поглед, когато той протегна ръка да й помогне.
Кристофър спокойно повдигна рамене, усмихна се и си дръпна обратно ръката. Ирайн завързваше панделките на врата си и не забеляза, че той се беше приближил плътно до нея, докато не чу шепота му в ухото си и не усети възбуждащата тръпка в цялото си тяло.
— Миришете толкова сладко, като жасмин в лятна нощ.
Ирайн бързо сложи качулката на главата си от страх да не би той да забележи, че е настръхнала цяла от думите му. Тя осъзнаваше добре в какво положение се намира и успя да запази спокойствие до момента, когато очакваната кола спря пред гостилницата. Кочияшът слезе от капрата, съобщи на пътниците, облизвайки пресъхналите си устни, че ще направят кратък престой, обърна се и се запъти към кръчмата. Един офицер, придружен от своя висок, слаб ординарец, безцеремонно си проби път между Ирайн и Кристофър и ги принуди да отстъпят встрани.
Когато Ирайн понечи отново да вземе багажа си, той се намираше вече в ръцете на натрапника. Тя строго и презрително вдигна вежди, но Кристофър пресрещна погледа й с приятна усмивка и елегантно осуети съпротивата й. С умишлено пренебрежение тя вдигна полите си, за да се качи в каретата, и точно в този миг почувства ръката му, която я подкрепяше. След като тя се настани удобно, той постави куфара зад гърба й и бавно се отдалечи. Ирайн извърна глава, за да види къде отива. Не след дълго Кристофър се върна, уловил коня си за юздите. Тя се облегна на седалката и побърза да заеме отбранителна позиция, преди той да е забелязал, че го е следила с поглед. След като завърза коня зад каретата, Кристофър се качи и седна срещу Ирайн.